автор: osi4kata

Мило Дневниче,
Напоследък не си доспивам. Прекрасните бели нощи на Санкт Петербург и безумното ми увлечение по Феликс ме превърнаха в сомнамбулка. Феликс е най-интересният мъж, когото съм срещала някога. Не става въпрос само за внушителната му аристократична осанка... Всичко свързано с този човек е вълнуващо, мистично и екстравагантно. Алек е дотолкова впечатлен от него, че го избива на сълзи, когато излизам сама с Феликс Николаевич...

Евелин претендира, че нито е чула, нито е видяла, нито е разбрала за разгорялата се страстна интрига, но чат-пат в погледа ѝ забелязвам игриви пламъчета, когато я баламосам, че ще разглеждам да речем къщата-музей на Пушкин. Покрай Феликс се влюбих и в целия Невски Проспект. Архитектурата и блясъкът на това място ме подтикват към допълнителна лудост. Няма да ти казвам пък, че вече съм най-запалената спиритистка може би след Елизавета Дмитриевна Прибьйткова. Тази дама е била най-известният медиум в Русия преди около 120-130 години и е правила публични спиритични сеанси в дом номер четиринадесет на Невски Проспект. В същата сграда се е помещавало и издателството на първото окултистко списание в Русия – „Ребус“. Самата сграда на номер четиринадесет е била за няколко години банка, а после ( и до ден-днешен) е училище. По време на окупацията през Втората Световна Война на нея е висял надпис „Граждани, при артилерийска стрелба тази страна е най-опасна!“. Както и да е, де. Сега Феликс е наел от училищното настоятелство таванския етаж за ателие и живее там. Не, че няма къде да живее.. Има къща-палат извън града, но тази сграда го привлича като магнит. Забравих да ти кажа, че Феликс е художник по професия, доста талантлив при това. Картините в мистериозната стая без прозорци, в дачата на Евелин са рисувани от него... Според Феликс, сградата на номер четиринадесети от векове е обитавана от духа на скулптора Стефано Мадерни, един от бившите ѝ притежатели. Често се изкушавам да му кажа, че най-населената с призраци сграда в този град е домът на Евелин, но се въздържам засега.

Таванското помещение на номер четиринайсти е моето свещено място. Там се отдавам тялом и духом на Феликс. Дори любовта ми към Пильо бледнее пред безпределната ми отдаденост към този мъж. Може би преди съм била прекалено млада, неуравновесена и комплексирана за да бъда в състояние да изпитам такова необятно чувство. Всеки път, когато Феликс ме докосне се изпълвам с благоговение и благодарност, че го е сторил. Еднообразието на живота ми се преструктурира в разноцветен парад от впечатления и усещания..

Скъпи ми Гарончо, толкова съм щастлива тук, че ми се струва, че бих останала в този вълшебен град завинаги. Алек се сприятели с дъщерите на Настя и пожела да го запиша в тяхното училище, но според мен е по-добре засега да продължи като частен ученик, поне в близките две-три години, докато се научи да се грижи сам за себе си. Не мога да забравя изживения ужас, когато онзи негодник го отвлече. Също така, нямам желание да трЕпам никого повече.
Иван не се обажда много често, откакто отмених поканата, която Евелин му беше отправила. Признавам си веднага, че така е най-добре за всички.

Тази вечер Евелин е организирала коктейл с нейни приятели и точно в този момент стоя пред отворения си гардероб и се чудя какво да си облека. Всичките дрехи висят на тялото ми като на закачалка, за близо месец съм свалила десет килограма. Спирам се на семпла черна рокля от скъпо ластично трико с три едва забележими сребърни детелини покрай деколтето ѝ – четирилистни. Обличам я за проба само и в този момент се появява Пильо, който не се е вясвал никакъв през последния месец. Евелин сподели, че тя го вижда редовно – той и Игор играели нон-стоп блек-джек в залата за спиритични сеанси.. - Пилеее, какво си се нагиздила като на годен ром сестра му? Олеле, каква си се свършила.. .Уй оправя, уй разваля... Пильовите щуротии край нямат! Завихря се покрай мен и се опитва да ме целуне с призрачните си устни, но аз се отдръпвам навреме.. – Пильо, не ми е до игрички сега! Що не изкарате една партия шах с Игор? Да си размърдате малко мозъците! – опитвам се да замажа аз положението, но знам че съм разкрита моменталически. Нищо свързано с мен не убягва от зоркия призрачен поглед на Пильо. - Рени, ама ти ужасно си хлътнала по Магьосника! Пази се да не ти извади нЕкое око с острия си нос, докато се вре в тебе! Това жените сте много странен народ! К‘во му харесваш на тоя нехранимайко? Да не си мислиш, че те обича повече от мен?
Обувам черни обувки с високи тънки токчета и се завъртам пред огледалото, после най-спокойно отговарям на призрака - Да, влюбена съм, Роби! И не само аз, той също! Най-вероятно ще се омъжа за трети път, защото иначе ще го изгубя... Пильо се кикоти като гламав и прави салта напред и назад.. След това мирясва и се навира в огледалото – Пак ли си си наумила да овдовяваш? Ха-ха-ха...

Затварям внимателно гардероба и огледалото с все Пильо в него остава от вътрешната страна. Днес нямам време да се занимавам с призраци ...
Алеко влиза в стаята ми с двата булдога и казва, че първите гости са пристигнали и Евелин има нужда от мен. Бързо прибирам косата си в конска опашка, слагам си лек грим и намятам сребрист дантелен шал на раменете си. Алек и кучетата ме гледат одобрително.. Мамо, - казва синът ми – Нали никога няма да остарееш като Евелин? Погалвам го по рошавата глава и отговарям, че засега не смятам да остарявам, а за после ще му мислим друг път. - Мъжът на Натя Фьодоровна ще дойде да ме вземе след малко, маме. Може ли да остана у тях тази вечер? Ирина и Ксения имат кожен вигвам в стаята си и ще си играем на индианци, аз ще съм вожда този път... Е, щом ще го играеш „вожд“, може.. – бързо се съгласявам аз. В края на краищата Алеко трябва да контактува и с хора от неговата възрастова група. Пръскам се с най-новата Диорела, хващам малката ръчица на Алеко и слизаме в салона за гости...

Няколко наруфени госпожи вече са пристигнали и помощният персонал, който Евелин е наела за вечерта, разнася табли с лакомства от рода на миниатюрни палачинки с кисела сметана и червен хайвер, сухарчета във форма на сърце, намазани с тънък слой масло и черен хайвер и солени бисквити с желирана риба отгоре. Лее се водка, като че утре ще бъде спряна от производство... Алеко пожелава приятна вечер на всички и тръгва с Натя Фьодоровна, защото съпругът ѝ е пристигнал. Евелин ме развежда и ме запознава с гостенките си и когато спираме пред поувяхнала блондинка в яркочервена рокля с гол гръб казва – Аня Павловна, мила, здравейте! Нека най-накрая ви запозная с моята очарователна наследница – Рената. Запознаваме се и въпросната Аня ме оглежда обстойно като при покупка, което леко ме влудява, но запазвам спокойствие. Докато си обменяме дежурните по коктейлни партита клишета, в салона влиза Феликс и се запътва право към нас! Кимва леко на Аня, целува ръка на Евелин и ме повежда към другия край на залата. Усещам погледа на блондинката на тила си и ми става готино.. Отдавна не съм била обект на женска завист.
–Много симпатична дама – казвам лицемерно аз - Говоря за Аня Павловна - сигурно е била красавица някога... Феликс ме целува бързо по устните и отвръща – Да, беше! За мен беше най-красивата жена преди да се разведем, за да се омъжи за датския посланник. Отдръпвам се и го гледам изненадано – Тая проскубана кранта ти е била съпруга?
Феликс прихва в неудържим смях, обвива кръста ми с ръце и ме притиска до себе си. Бих правила любов с него тук и сега... – Искаш ли после да се качим в стаята за сеанси? – шепне той и ме гризва по ухото. Искам, разбира се..

Гостите прииждат един след друг! Божке, Евелин е поканила половината град! На всеки две минути се запознавам с някого и не помня ни едно име, с изключение на това на Аня Павловна. .. Притежателката на въпросното име неуморно ме съпровожда с поглед, което не ми пречи по някое време да се измъкна след Феликс нагоре по стълбите...

В стаята за сеанси е тъмно, защото няма нито един прозорец и белите нощи не са валидни тук. Отначало тъмнината ми се струва зловеща, но само до момента, в който Феликс ме грабва и ме полага на странната маса, върху всичките езически символи, цифри и буквета разни.
През цялото време като в транс повтарям колко ми е скъп и колко много го обичам…

Връщаме се при гостите и Евелин ми хвърля укорителен поглед, който аз майсторски избягвам. В края на краищата, не съм официалната домакиня тук и имам право на леки отклонения от етикета. Между нас да си остане, но самата дума „етикет“ ми създава отрицателни емоции. Човешкият живот е прекалено кратък, за да го прекараш в спазване на глупави норми и снобски превземки.

Девочките от наетия за вечерта персонал вече разнасят табличките с малки френски сладкиши, които лично аз имам проблем да преглъщам – толкова са красиви. Взимам си една петифурка, де.. Ароматният сладкиш се разтапя в устата ми... И точно в този момент, незнайно защо, се сещам за малката си бяла къщичка с вратичка за котки и за Котю, и за китното кварталче в родния ми град... И разбирам, че колкото и красиви места да намериш по белия свят, колкото и да е вълнуващ животът по тези места, една мъничка част от душата ти непрестанно те тегли към парчето земя, където си се родил и прекарал първите години от живота си. Феликс се разхожда сред гостите и си говори с тях, жени на различна възраст го гледат с жадни погледи (някои от тях, като че да са засищали тази жажда поне веднъж).. Какво очаквам от този мъж? Да се лиши от вниманието на отбраното женско общество на Петербург и да се посвети на мен ли? Да, точно това очаквам! И ще го получа! След рождения ден на Евелин (и моя) ще си опаковам нещата, ще хвана сина си за ръка и ще отпътувам за дома. И Феликс ще ме последва, сигурна съм.

–Рени, - казва Евелин зад гърба ми. – След десерта повечето от гостите си разотиват. Ще останат само десет души, освен теб и мен, ще проведем сеанс в зала Таро. Тази вечер ще контактуваме с духа на Петър Велики. Нали ще присъстваш? Феликс Николаевич ще бъде особено щастлив да те има до себе си. Ти си най-новото му вдъхновение... Да, бабо! Ще присъствам. Имаш ли нещо против връзката ми с Феликс? – едновременно давам отговор и директно отправям въпроса, който ме мъчи от месец насам... –Не, мила! – отвръща Евелин.. Не е това, което си мислиш. Притеснявам се само, че може би си лесна мишена. Феликс Николаевич има четири провалени брака с четири много богати жени, чиито богатство се стопи наполовина по време на връзката им с него. Интересното е, че всичките до една все още го обожават. Не искам да се подлагаш на това изпитание. .. Евелин, скъпа бабушка, аз не съм чак толкова богата. Феликс е доста по-заможен от мен. Освен това, нямам нищо против да прахосам състоянието си с мъж като него. Мисля, че е късно да ме предупреждаваш – смятам да прекарам остатъка от живота си с Феликс.. Евелин нищо не казва, само сянка на раздразнение преминава през лицето ѝ. Да се дразни, колкото си иска! Само да не ми дава акъл, защото тя е зарязала дъщеря си при подобни обстоятелства! Аз поне никога не бих пренебрегнала Алек!

Мили Гарончо, за втори път тази вечер съм в стаята за спиритични сеанси или, както баба я нарича, Таро-залата. Този път обаче свещите са запалени и веднага забелязвам, че картината Таро на шеста позиция от подредба Дърво на Живота (изографисана на тавана на помещението) е променена. Преди беше Баланса сега е Дявола. Тази позиция отразява здравословното състояние на Питащия, а в случая това е Евелин... Не съм спец в „таро-ридинг“, но изпитвам леко безпокойство. Осемдесетгодишните дами не притежават достатъчно енергия, за да устоят на дяволски трикове..

В залата сме точно дванадесет души и два призрака (засега). Този път в своята ниша намерих тъмносиня роба без кантове и ширити. Сред гостите е и Аня Павловна, нахлузила (разбира се) тъмно-червена роба, в сумрака на помещението бившата съпруга на Феликс изглежда неземно красива (трябва да призная).. Чудя се на колко ли години е.. – На шестдесет – изтърсва Пильо ни в клин, ни в ръкав. Точно десет години е по-дърта от твоя възлюбЛен. И четирите му съпруги са по-дърти от него, само любовниците му са млади. Проучил съм го до десето коляно! Той е распутинова кръв, не юсупова. Като разгонен тлъст заек нАпролет е. Жени се за богати лелки, а люби девочки. – Разкарай се оттук, ревниво копеле – процеждам през зъби, достатъчно тихо за да ме чуе единствено Евелин, чийто стол е залепен за моя. От другата ми страна е седнала млада жена, около 25 годишна, която е впила с обожание погледа си в Магистъра (Феликс).

Духът на Петър Велики се появява и изпълва въздуха с напрежение, валят въпроси от всички страни – предимно свързани със съдбата на Русия. Руснаците са страшни родолюбци... Единият от гостите е някакъв министър от кабинета на небезизвестния Путин! Феликс предава отговорите на питащите и ми прави впечатление, че не променя нито дума от казаното, колкото и да е неприятно то. Тук, в тази зала само трима от общо дванадесетте души виждат Петър Велики и това сме аз, Евелин и Феликс, но този факт е известен само на баба и мен. Смятам да си оставя една малка тайничка само за себе си. Не е задължително да си разкривам всички карти пред Феликс, както би казала Евелин. Елементът на загадъчност винаги е полезен за укрепването на такъв род връзки. Мадам Арабаджиева, - стряска ме баритонът на Магьосника – Вие няма ли да зададете въпрос на Петър Алексеевич? .. Момент! - отговарям аз и вдигам ръка за изчакване... О‘кей! Имам само един въпрос – Ще мога ли да убедя своя любим да зареже предишния си живот и да ме последва на другия край на Света?.. Настъпва неловко мълчание, защото никой до този момент не се осмели да зададе толкова личен въпрос. Дори самото Величество Петър Алексеевич се стъписва за секунда. Но само за секунда.. Гръмовният му смях изпълва стаята .. –Това зависи изцяло от теб, малка страннице! – отговаря той и кълна се, че в призрачните му очи забелязах сълзи от смях. Феликс Николаевич преглъща сухо и предава съобщението леко променено този път – Възможно е, но не е наложително. Това е отговорът.

Скъпи ми Гарончо, макар да живеем в ХХI век, все още на този грешен свят няма мъж, който от раз да приеме факта, че жена би могла да определя начина му на живот... Искрено се надявам Феликс Николаевич да размисли...