автор: bROkO

три нощи
поред
самотата ми
ме разкъсва
не остана
нищо
от мен
у дома
е толкова
пусто
ни помен
ни дори
една сълза
не ще
бъде пролята
няма
как
сухо е
лятото
земята е
сбръчкана
и се троши
като пепел
пукат в огъня
съчките
дори сутрин
по светлото
мракът
е в мен
и там
ще остане
него
вече
няма как
да измамя
ще боли
ще боли
ще е
толкова трудно
аз не мога
така -
да живея
несбъднато

тишината
у мен
полека
ще ме удави

празнота

ден
за ден

и така
до забравата