Отдавна е загърбила лолитината възраст,
но още връзва панделки на думите,
с езиче ги търкаля, палаво ги плъзва
по устните си – розови приумици.
Изстрелва в упор глупави въпроси,
смехът й ме залива. Става ми студено.
Тя самотата си на голо и на показ носи,
аз себе си оставих надълбоко в мене.
Седим така, далечни като разкаяние
и бившата ни близост тихо се разплита.
Тя на Лолита се преправяше отчаяно,
а аз съм майстор. И си търся Маргарита.