автор: tanyaivanova

В дрипавите си крилца облечена,
като нощна сива пеперуда,
скиташе се музата обречена,
в служба на поети по принуда.

И гримът и вече се разкапа
от сълзите скъпи що пролива,
роклята и също се изцапа,
а прическата и бе накриво.

И обувчиците се изтриха,
по крачката никнеха мазоли,
търсеха я, но не я откриха
и останаха по думи голи.

Музата е страшно уморена
от скитане по острите чукари
и спинка от луната озарена
далеч от ухажорите си стари.