автор: frezija

Тази книга свърши, пращам ти я, татко,
да четеш на мъртвите стиховете кратки,
в тях разказва вещо твоето момиче:
”няма смърт когато някой те обича”.
А, ако не вярват, дай ми знак от горе.
Мога да прекрача, за да поговорим.
Ще им взема вино, но да бъде ясно –
повече от чаша вече е опасно!
И две-три цигари – повече не бива!
Моля те, побързай, времето изстива.
Скоро ще е есен, дойдат ли мъглите
трудно се пътува, мъртвите попитай.
Дъждове ще рукнат от очите божии
и ще стъпи времето на върха на ножа.
Аз ще стъпя също. Нужни са ми рани-
болката да мери ръст със океани,
да кървя, кървя с такава страшна сила,
да превърна всичко, татко, във мастило,
в следващата книга буквите да светят,
да се виждат ясно даже от небето!

Вече те усещам, сълзите си бършеш,
няма страшно, татко, тази книга свърши!