автор: Ray_Jay

Те се лутат между Ариман и Луцифер, мислейки, че са тръгнали към Теб. Изкушаващо е да вървиш през Ада, мислейки, че си в Рая, скъпи, Луци, ти ме научи на това. Оу, може би по-изкушаващото е да се мислиш за нещо над другите хора и поучавайки ги да мислиш, че си ги научил на него. О, Ариман, това е твоята роля. Да им дадеш духовна нищета маскирана като надменна гордост на богопомазани, замаскирани с тщеславие. Боли ме, знаеш ли, стоейки будна в 04:04, помнейки те, от толкова лета, а теб те няма...
Всъщност има те, но си сляп... Знам какво е усещането и какво от това? В свят на лицемерие и двуличие, който просто отразява това, което е било някога или все още е в нас самите, последната ни грижа е духовното... Смазана съм, скъпи! Смазана, така, както не си ме виждам от много отдавна... Няма и да ме видиш. Ти, никога не! Колкото и да се тръшкам, кървави сълзи да ме карат Луци и Арима, да изрева, ти никога няма да видиш нищо друго, освен усмивка, и хладно пренебрежение! Това си заслужил и това ще получиш...
Съжалявам, сам го избра, преди много време. Съжалявам истински, защото ме боли... Защото знам какво би могло да бъде. А не неизживяното носи страдание и болка, а това, което със сигурност знаеш, че беше, но никога няма да се повтори. Защото ти си избрал друг Път! Сбогом, щастие/нещастие. Сбогом Арима и ти, Луци! Избирам Единственият и третият, който все подритвах. Това сме то ние хората глупаци, които Някой търпеливо изчаква, да се осъзнат! Но докога ли?!? Писна ли ти вече? Защото на мен ми! Искам да си ходя... Твърде дълго издържах, знаеш и обожавам среднощните разходки, но те са ми вече, недостатъчни, трябва ми повече, и Ти знаеш Точно от какво се нужда, макар че според някои е една проста фантазия...