автор: mrsorrow

- Искам да правя изкуство!
- Ми прави де! Кой те спира? Нали Господ ти е дал там… някаква си дарба.
- Да, така е…
- Тогава какъв ти е проблемът?
- Е, защо да има проблем!
- Не те разбирам. Страх ли те е от нещо?
- Не, не ме е страх. Всъщност … може би малко.
- Така ли? И от какво?
- Ами, нали ги знаеш хората…
- Та какво за тях?
- Те са най – различни. Едни са добри, други – лоши и завистливи. Мааалко ме притесняват вторите, защото те ще побързат да ме оплюят, ще кажат лоши неща за мен, въпреки че не съм ги предизвикал и това, което ще сътворя, е искрено и идва от сърцето ми.
- Добре де, но ти знаеш, че има и добри хора, нали така!?
- Еее, да! Има ги…
- Тогава защо те притесняват лошите?
- Мисля си, че може да са повече от добрите и техният глас да се окаже по – силен.
- Ааах, ти! Много си твърдоглав!
- Ха, ми такъв съм си – какво да направя!
- Мило момче, чуй сега това, дето ще ти кажа – слушай внимателно!
- Слушам те, говори.
- Вярвай в себе си, доверявай се на вътрешния си глас. Бъди искрен, когато твориш. Ако искаш дори се усмихвай на хората – даже на тези, които те плюят. И в мига, в който чуеш или прочетеш нещо лошо за себе си, припомняй си думите на една твоя бивша колежка – леля ти Теменужка, готвачката – помниш ли я… Тя винаги ти казваше : "Не със лошо!" Така и ти – недей с лошо, не бъди като тези, които са лоши към теб и носят души, изпълнени със злоба.
- Харесва ми!
- Има и още нещо, то е най – важното : „Хората, които си мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят.“
- Наистина ли?
- Че как да не е истина? Не бих те излъгал! Хайде, иди да провериш!
- Вярвам ти.
- Ама аз не искам само да ми вярваш – не чу ли – иди или поне ми обещай, че ще се опиташ да го изпълниш!
- Е, добре де!
- По – ентусиазирано!!!
- Хмм… ОБЕЩАВАМ :)