изгубило цвят от дълго седене
на сянка в някое забравено мазе
е придобило характер
само си е станало слънце
решило е да спре да киселее
подсладило си е душата
и е чакало чакало
трийсет дълги години
накрая трийсет жарки лета
отразени в дунава
изгряват право в носа ми
не съм живял толкова
а ето че си ги припомних
едно по едно с прегорялата трева
и изядените плодове
и лежането на хълма
тези трийсет лета които някой
е затворил в лимонадени шишета
ме карат да примлясвам лакомо
да обливам небцето си
със спомена за виното на дядовци
което беше кисело така че
го пиех с неразбиране
обаче понякога много рядко
се оказваше превърнато
в коняк