Музо, възпей хитиновите герои, шестокраката кавалерия...
I.
гражданинът г. празнуваше
рождения си ден през лятото
на терасата с приятели
и тъкмо вдигаше наздравица за себе си
когато нещо го ухапа по ръката
здравата го бодна с мандибули
или може би с жилото
или пък с отровно хоботче
сепнат г. се плесна под лакътя
и нещото трагично изхрущя
после падна на терасата
където го настъпиха с кецове
седмици по-късно гражданинът
все още чувстваше сърбеж
по ухапаното и с удивление
гледаше червената следа
какъв дух мислеше си гражданинът г.
какъв дух у такова малко създание
каква рицарска ярост
гадинката отдавна я няма
а белегът от жилото мандибула хоботче
стои си още тук
напомня за шестте крачета
и за бронирания главогръд
ами ако белегът остане завинаги
това хапливо животно
ще излезе най-безсмъртното
от всички храбри насекоми
остави ярка следа след себе си
заслужи си врагът да го възпее
с уважение г. се почеса по лакътя
II.
гражданинът г. се возеше в трамвая
и очаровано зяпаше
как прекрасен зелен скакалец
се правеше на шнола
в косата на брюнетката
на предната седалка
наистина прекрасен наистина
разкошен бе цветът му
като пролет като отлитащата младост
като степче с аромат на киви
такъв един непостижим
сюблимен скакалецът си се кипреше
и демонстрираше обърнати наопаки
високи клечести крачета
разхождаше се важно
по главата на брюнетката
гражданинът не виждаше лицето й
и то не го интересуваше
защото никакво лице
не можеше да се сравни с това
хитиново бижу със тревен блясък
така самоуверено абсурдно
от време на време брюнетката
несъзнателно посягаше към косата си
може би усещайки гъдел
и гражданинът г. изтръпваше
защото хубостта е мимолетна
накрая скакалецът се хвърли
на пода на трамвая
и гражданинът се наведе да го хване
че да го метне през прозореца
но скакалецът беше бърз
и явно героичен
защото изпълзя по нечий крак
надявайки се пак да стигне до глава
оттам да гледа царствено
но някъде изглежда той загина
и гражданинът г. печално слезе
размисляйки как кратък е животът