автор: kallin

Викаха му Иван Лайното, ше прощаваш. Такъв си му беше прякорът на човека, бе! Ти, да речем, си Топалчето, нищо, че си здрав и прав в краката. Наш Пейо, като му викат Узуна, да не би да е тънък? Човешка му работа - като лепнат някому прякора и си му остава до живот. Макар че на бая ти Ивана тъй му викаха повече за подигравка, ше знаеш - Лайното. Щото беше абсолютен чистник и вещоман. Ти беше малък, не ги помниш тия работи.
Инак, да речеш, доктор беше, не прост човек като нас. На майка си се беше метнал, на буля Райна, царство и небесно - стиснат, стиснат, цинцарин същи. И съвсем като нея серт и пиперлия.
Продавачите в градеца ни до един го познаваха и откровено го мразеха. Питай комшия ти Недко, той ги помни - и бай Ивана и буля Райна. Влезли веднъж в магазина килим да купуват. Карали се, препирали се, ровили из стоката, разигравали Недка като маймуна да изнася килими от склада, хеле, накрая, преди Недко да изригне като вулкан, купили килим. Има-няма половин час, идат пак - буля Райна не харесала и тая постелка. И пак се повторил същият дивашки цирк - гледали, пипали, дърпали, мачкали, плюнчили, мирисали килимите и преди иначе хрисимият Недко да ги изхвърли, взели един килим и се изнизали, пъшкайки под тежестта му и препирайки се.
Такъв беше бай ти Иван - чешит. Сиренето не било достатъчно мазно, яйцата били прекалено дребни, новата му печка имала нейде си драскотина, ризата, която купил, не била в тоя цвят - и айде, връща ги и иска нова стока. А пък да го мине някой с рестото - изключено.
Ако го видиш в закусвалня или в ресторант, ще знаеш, че е хванал някого за канарче да го черпи. Келнерите прехвърчаха край него с вид на усойници, понеже си знаеха, че бакшиш няма да получат, обаче ако нещо не му хареса, бай Иван не разговаря с друг, по-долу от управителя.
Който е влизал у дома му, не е повторил. Още от вратата бай Иван ще те посрещне с чехли в ръка, да не му оцапаш паркета и килимите с чорапите си. Всичките му мебели бяха покрити с чист найлон, за да не се похабявали. На тоалетната масичка в хола му винаги стоеше бележка: "Не пипай. Не ползвай. Не се облягай. Не слагай нищо отгоре."
И сакън да не си се допрял до някоя полирана повърхност - след като ти кресне, че така мебелите стават на пръсти, бай Иван ще хукне със салфетка в ръка да чисти подире ти. А гости тоя човек посрещаше в изключителни случаи и изключително в кухнята. След като ти разправи надълго и нашироко коя паница, нощна лампа, сервиз или друго някое гъзомийниче от кой град е купувал, бай Иван ще те черпи едно кафе тип "Тодор Живков", запазено в шкафа му отпреди двайсетина години и ще се захване с другата си любима тема - "мама Райна". Ще те заведе на кратка екскурзия до една от стаите и ще ти покаже моминската ракла на майка си, любимата и делва и безброй снимки на дъртата вещица, нацвъкани из стаите. Музей бе, музей... Накрая ще извади от кухненския шкаф една очукана алуминиева тенджера, от каквито по нас обикновено хранят кучетата, ще завърти пред очите ти тая археологическа разкопка и победоносно ще ти съобщи, че с безценната тенджера буля Райна била изхранила и него, и сестра му, та чак и внуците си.
И ако не се удушишот миризмата на нафталин из къщата, можеш да си тръгнеш по живо, по здраво.
- Обичам тая миризма! - казваше бай ти Иван. - Така си пазя дрехите. Аз стар панталон нямам!... Разправят ми в автобуса - от Вас мирише на нафталин. Ама то е хубаво! Аз обичам нафталина...
Кога се спомина, роднините му една неделя изхвърляха остарели, изветрели, изкуфели и вмирисани хранителни продукти.
- Мен ме е страх да хапна каквото и да е от хладилника му - рекла една от жените. - Не се знае от коя ера преди Христа е...
Самият бай Иван си ги ядеше тия пакети ориз от времето на Сталин, вкаменени захар и сол, яйца, дето кокошката, която ги е снесла, отдавна вече не е жива... Какъв стомах имаше тоя човек, ей! И пастърма от динозавърска фашкия би изял...
Обаче на други не даваше от антикварните си хранителни продукти. Веднъж рекла буля Райна да спържи няколко яйца. Бай Иван хукнал, фукнал - не пипай!
- С какво да нахраня децата, подир обед ще дойдат! - сопнала се буля Райна.
- Ти чуваш ли като ти казвам, че тези яйца са стари!
Карали се, препирали се, накрая бай Иван вдигнал ръце:
- Добре! - рекъл. - Яжте и вървете в инфекциозната!...
Хората разправят, че преди да ходи по голяма нужда, постилал вестник вътре в тоалетната чиния - да не се изцапа. Ама като не съм видял, знам ли?
Живописен и пестелив човек беше бай ти Иван Лайното. Сега няма такива. Всичко се е хукнало да харчи, да пилее и да го удря на живот. И моите внуци, що са една педя келеши, и те всеки ден търсят я в някоя пицария, я в друго заведение. Харчат като луди, пък после снахата се оплаква, че нямала пари да си купи шауър-гел или поне свестен луксозен сапун, та миришела на маймуна под мишниците. Чунким ние все с шауър-гел сме се мили.
Ако някога е имало спестовен човек, това беше бай ти Иван Лайното. Ще върти, ще суче, и ако не се нахрани в болницата, значи ще хване някого да го черпи.
А сега! Въртят скарите и цвърчат месо по балконите всяка вечер, лете мъкнат торбите с шуменско пиво и искат България да се оправи! Икономия, чоджум, икономия му е майката!