Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВсе пак обичаш някого, нали?!
раздел: Разкази
автор: sav11

-Ти какъв си?-пита ме шофьора и подкара колата.
-Продавам зеленчуци на пазара-казвам му аз.
Излъгах го разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
-А тези книги какви са? -любопитства пак той?
-Мои са. Пиша книги-осведомявам го.
-А, значи и духовно храниш народа-вика ми той.
Засмях се.
-Тя и моята, жена ми и тя пише-вика той.
А, какво пише?-любопитствам аз.
Стихчета някакви. После се събират и си ги четът. Ходих веднъж. Пълни глупости. Накрая им разказах един виц.
"Седяло едно момиче пред библиотеката и плачело. Минал един мъж и я питал защо плаче.
-Да не се изгуби? "Не" отввърнала тя. Да не те изостави приятеля? "Не"-пак му казала тя и така му отговаряла, докато накрая на човека му писнало и си тръгнал. Спрял се друг и той я питал, но скоро и той си тръгнал.
Спрял се и трети и тя пак му отговаряла така. Накрая онзи казал:"-Е аз така и не разбрах за какъв чеп плачеш тогава?"
-За какъвто и да е!-отвърнало момичето.
Та и тяхната работа същата.
И все едни такива лигави стихчета пишат. "Земята, небето, звздите, колко са ти хубави очите........Колко нежно ме погали, чак отвътре ме запали........ и всякакви подобни лигавщини...........
Понякога ми чете разни такива лигни и от няма и къде я слушам, за да не се разсърди. После не иска да приточва резервоара, нали ме разбираш?! Хванах я веднъж да си пишат и говорят по интернет с някакъв тип-уж поет от друг град Ахкат, охкат, като разгонени. Изнервих се. Нещо ме усъмни и хоп хванах ги да се срещат в едно кафене. На него му разбих носа, а на нея й спрях режийните. Сега пише социални стихове и ми чете "Братчетата на Гаврош" Ама пак ме ядосва. Чух я веднъж да си говори с една приятелка: "Той моят мъж е пълен дебил, дърво, никаква романтика и емоция няма в него. Аз искам да си говорим да е нежен, а той гледа само да ме съблече и да ми запуши устата."
-Ако знаела, че съм такъв простак нямало да се омъжи за мен, ама сега стояла само заради децата.
Спрях и романтиката в хладилника и сега ме гледа в очите като куче. Само да се издъни пак и я връщам на село и без това вече гаранцията й изтече. Там има много романтика.
Е, аз не разбирам много от жени-казах му аз, ама имам своя теория за нещата. Ние всички сме като самородни фигури. Имаме различни форми. Едни приличат на пирамиди, други са овални, като топки, трети са като кубове или паралелепитеди. Има и като камъни и кристали, ръбести и груби. Та можеш ли да сложиш пирамидата вътху топката например или обратното. Не, нали. Няма достатъчно допирни точки и дори да се задържат за кратко, скоро се разпадат. Точно това е. Формите на душите ви трябва да имат много допирни точки за да просъществувате възможно най-дълго. Ако имате само една допирна точка и това е секса, едва ли ще изкарате дълго заедно. Но, колкото и допирни точки да имате, винаги идва момент в който на някой от двамата или и на двамата, тайничко му се приисква да се опре и в друга допирна точка.
Пристигнахме и му викам:
-Сега пиша една книга. Казва се: "Кратки отговори за любовта". Всеки отговаря с една дума или най-много с едно изречение, какво е за него любовта. Намери я и я прочети. Ще ти бъде забавно. Все пак обичаш някого нали?
-Да-каза той-себе си.


Публикувано от hixxtam на 28.08.2012 @ 00:27:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:09:27 часа

добави твой текст
"Все пак обичаш някого, нали?!" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Все пак обичаш някого, нали?!
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.08.2012 @ 05:33:47
(Профил | Изпрати бележка)
Оскотя народа за съжаление...
Поздрави:)