Днес отново, кой ни освобождава,
от кого, защо ли, за пореден път,
а времето - неволи отброява...
Пред щастливите минути е на съд !
Днес, защо, пред кого ни задължава,
да работим и обедняваме в мир...
Най-нагло, подло той ни заблуждава,
а пак ние, ще переме чужд пешкир !
Днес отново, пак, същият предава...
За да бъде вечен, всичко той е свил.
Красиво скъп, Живота продължава,
да горчи за нас, не е тъй вече мил !
Днес, също „талантливо” продължава
да живее и се къпе... във разкош...
Той успешно, купува и продава,
а и майка си загърбва, ден и нощ !
Днес, кой ли сили има да прощава ?
На мекерета, че не са дузина !
А Народа, на есен преброява...
Кой, Кой е, за Народ и за Родина ?