автор: sonnic

Между два свята съм скиталец,
единият – безжизнен,
безсилен другият да се роди.
Томас Харди

Някак безжизнено и тъжно е всичко наоколо. Времето тук сякаш е спряло, а с него и животът.Живеем ден за ден... до утре, до следващата седмица, до заплатата..., до пенсията...
Понякога слаби изблици на желание за нещо по-добро, по-извисено, по-духовно, излизат на повърхността като мехурчета в застояло блато, пукват се леко, повърхността слабо се раздвижва и... после отново настъпва покой; обичайната равна, спокойна водна повърхност – черна, застинала... Такъв е животът ни, тук – на село.
Блатото... жабешко квакане – единично, а понякога в хор, но зададат ли се избори, реши ли някоя височайша особа да нагледа електората си, нашето блато се раздвижва като при буря, мехурчетата се увеличават, повърхността забълбуква като вряща вода, но леко (като при бавен огън). Спокойно! Няма опасност да изкипи и да залее всичко наоколо. Страстите са дребновати, подмолни, никога не излизат от рамките на махленското бълбукане. После бурята утихва, отминава и нашето блато възвръща обичайния си вид – мрачно спокойно, редки мехурчета, еднично жабешко квакане... под повърхността царството на дребноживуркането вегетира кротко и дълговечно... до следващата буря, внасяща временно разнообразие и пикантност в обичайния покой на черния тинест свят.
Блатото ... нагазиш ли в него – потъваш, бавно и сигурно. То те поглъща в дълбоката си паст, постепенно, без да те убива, превръща те в един от обитателите си – квакаща жаба или безмълвна риба...; неусетно те приобщава към своя мрачен, пасивен, застинал свят... Все пак имаш известно право на избор – да квакаш или... да мълчиш като риба.
Светът на блатото – мрачен, застинал, обсебващ, свят, в който опитът да се измъкнеш е малко мехурче на повърхността. Отвън всеки опит да надзърнеш, да проникнеш с поглед в дълбините му, е невъзможен – гладката черна повърхност отразява собствения ти лик, собствените ти мисли и ги връща обратно... Какво е под повърхността външният наблюдател може само да гадае, да си измисля; опита ли се да проникне навътре, става един от обитателите му, потъва в застоя, безвремието, живуркането.
Така е тук – на село... тук – в България...