автор: apostola

Пиша ти -мамо-писмо.
Знам, че си горе във рая.
Знаеш писмо и четмо
и си в небето-накрая.

Тука е юлския пек-
всичко от жега изгаря.
Даже във сянка човек-
жега и него измаря.

Правим молебен за дъжд.
Жизнени капки да глътнем.
Ще ни се-тъй,изведнъж
в хладната дупка да хлътнем.

Искам при тебе да съм-
земния ад да забравя.
Даже със връзка салкъм
виза за там ще набавя.