обичам да те гледам както спиш
кракът ти е безкрайна магистрала
от границите стигаща до огъня
лицата на заспалите са често
отпуснати безизразни и грозни
а твоето издава че сънуваш
и то надявам се и хубаво и сложно
ръцете ти са върбови листа
наведени над селската рекичка
в която като малък често джапах
върбата беше прелестно дърво
и някак ми се струваше задрямала
със пръсти потопени между жабите
след малко ще си легна на матрака ни
сънувайки че ти сънуваш мене