Преди много години, още за царуването на цар Симеон, купиха нашенците ефтино и без пари - за една кола тютюн, цял дворец с градина на най-хубавото място.
Съседите им бяха най-богатите, но такъв дворец не си купиха, а по-проста къща на съседният парцел и там си построиха нова къща с бетон и стъкло. Нямат си нито бароковите извивки на верандите, нито ламперия от редки дървета, нито фрески по стените. Биха могли и нашенският палат да купят, но се стесняваха от макабричната слава на този дворец.
В предишната епоха, още по времето на цар Борис, там е имала седалище една мрачна и всемогъща организация, тайните на която все още плашат сънищата на дечицата. Но кой днес си спомня за времената, когато старите още не са били родени? И в историческите книги малко е останало от тези древни времена.
Преди много години, повече от едно поколение, имах случаят да участвам в едно дивно почистване. И повече от поколение беше изминало от времето на цар Симеон и поколение имаше да измине до времето на премиера Борисов и беше друга епоха и само в древните предсказания беше казано, че наближаваме бреговете на Бористен. За този, който вижда, миналото и бъдещето са само усмивки от кривото огледало и случилото се е само една от срещите на времената и събитията. Но да се върнем към почистването.
Нашенците, съвсем ненадейно, решиха, че добре би било, да почистят мазето на своя дворец. Верно, че преди много години замазаха фреските по стените и с течение на времето поиздраскаха ламперията, но хрумването да се изчисти мазето мисля, че беше на една скучаеща престаряла дама, която чуждите труд и пари ги броеше за обществени и ясно ги разграничаваше от собствените. И един хубав Шабат свикаха под знамената младежите да почистят мазето. Като се има пред вид, че от времето на Голямата война никой не беше влизал там, то можехме да си представим каква ужасна мръсотия беше там. А се оказа, че мръсотия чак толкова няма. Верно, че десетилетия прах беше някъде се понасъбрал, но виждал съм и по-мръсни тавани и мазета в далеч по-нови къщи и бараки.
А мазето е било затвор на онази страшна организация. Множество сламени матраци, нахвърляни насам и натам, поолющени стени, но без следи от плесени, ... и решетки. Решетки набързо сковани от дървени летвички, тук таме подсилени с някоя греда, да не се срутят, простички катанци, като за криене на въглища и тук-таме някой вековен парцал. От също толкова почистваните прозорчета се просмукваше достатъчно ярка светлина на следобедното слънце, та гледката не стряскаше никого. Миришеше малко по-различно от обикновени буклуци, дори и вековни, и може би тове беше миризмата на страха попил в матраците и единствен останал в този провизоричен затвор. Един от нас, млад наперен хранимайко, започна война със сенките на затвора. Риташе летвите, те се чупеха, и под неговите ритници целият затвор ставаше на купчина подпалки за печка. Искаше да се покаже, че е много нов, че това старото той го унищожава, че толкова сме силни, че с няколко ритника освобождаваме от страшният затвор. Показваше силата си, но който насила демонстрира силата си, само подсилва слабостта си. Друга, не по-малко страшна организация, с не по-дебели летви беше вече построила своите затвори. И колкото й да риташе оградите на старият затвор, той не можеше да счупи нито една от летвите, които носеше в съзнанието си. Една титанична борба със сенките между два демона-близнака, един опит да се изхвръкне от по-голямата клетка, което не знам дали до сега му се е удало. Питам се, кое е пречило на онези затворници да счупят тези летви. Не силата, защото всеки един от нас там беше по-силен от този младеж. Не волята, защото всеки един от онези там е имал много повече воля за излизане от затвора. Не свободата, защото "освободителите" са били от другата страна на реката. Само едното безсмислие, отчаянието от неудалият се бунт, чувството за самотност сред своите и за чуждо - навън. Чувството, че са изоставени от своите и от чуждите и домът им е станал чужбина. Дали сега той вижда с техните очи?
И "неговият" свят се отдръпна и стана призрак. Сега съседите са "освободители", а затворите другаде се отварят, за да влезнат в тях отчаяните. Ще дойдат други царе, ще се смени и тази епоха, но затворът с дървените летви има още много да издържи. Някъде пак някой набързо сковава летвите, някъде пак отчаяните се притискат до своята изоставеност. Днес същите летви са заковани по прозорците, да пазят от "разярени" демонстранти. Само едно не е ясно - от коя страна са затворниците?
300404
Ниво: - 2
Сладар