Появи се коте в двора
пуснато от лоши хора.
Цял ден жално то мяука,
но на никой не му пука.
Идва то при мене, мърка
и в краката се отърква.
Казвам: - Коте, много съжалявам,
аз въобще не те познавам.
Потърси си друг стопанин,
който може да те храни.
Знай, че имам силна хрема
и не мога да те взема.
Още нека си наясно –
и без теб е в къщи тясно.
Ала плисна изведнъж
много силен, студен дъжд –
козината му намокри,
вред направи кални локви.
То настръхна, в мен се свива.
Аз нали съм милостива
го прибирам с мене в къщи,
нищо мама, че ще се намръщи.
И усмихвам се, с глава му кимам –
вече котенце си имам.