автор: natalina1970

/на Вики/

Ще дойда през нощта за теб да посадя,
на гроба ти една като кръв червена роза
и дълго във дъжда под звездите ще седя,
ще парят в мен бодливите, безсмислени въпроси.

От тъмното душата ти прекършена мълчи
и зная, че сълзите ми не могат да те върнат.
За тебе бих изплакала и двете си очи,
да мога само пак като преди да те прегърна.

Дали кръвта от моето измъчено сърце
ще сложи край на пътищата ледени и пусти?!
За тебе бих отрязала и двете си ръце,
да върна пак смеха на почернелите ти устни.

Коя ли зла магьосница безмилостно реши,
че точно ти на този свят не трябва да живееш?!
Защо съдбата точно днес объркана сгреши –
ти можеше до мен сега усмихната да пееш.

Не исках тази нощ в дъжда да съм сама,
на този танц ти трябваше със мене да танцуваш!
Сега светът е празен и толкова голям,
а ти без мен завинаги към друг живот пътуваш…
_____
В Памет На Вики