автор: alfa_c

Застяга куфара си лятото.
На прага на септември
съм без чадър,
предвиден за разкаляни потопи.
Хлапашки дръзко беше,
неприлично временно –
опърли погледа ми слънцето,
а исках да ме стопли.

Довиждане...
И цъфват тъжни есенни усмивки
в очите ми,
познали всичките сезони за обичане.
Хербарий на море е лятото ми до поискване,
пред който в много дълги зими
коленичих.

Помахвам му за сбогом
и прегръщам раменете си.
Последните ята порязват остро хоризонта
и се търкулва нещо
в смутните виражи на сърцето...

Навярно лятото,
каквото исках да запомня.