Нежна е нощта... Но битието
грубо ни отнема този шанс.
Мълнии разстрелват с гръм небето.
Мрак реди безчувствен пасианс.
Земни сме. Човешка мелодрама
тихо ни обсебва и гнети.
Малко ни е нужно. Да сме двама.
Аз съм тук. Къде си духом ти?
Грижите са буден хищен бухал.
Нежността - обречен самурай.
Младостта върви към трета глуха.
Всичко,що е земно, има край.
Но духът оспорва всеки устав.
До последно е на нож с бита.
Разумът опложда светли чувства.
Стъмва се... и нежна е нощта. :):)