Понеже Бог лиши ме от талант
и не суша луканки и суджуци,
те каня на китайски ресторант –
да хапнеш с мен варени зеленчуци.
Ще ти налея чайче от жасмин.
Помага за артрит и за подагра.
Добре, че пийнах каничка пелин –
поне да нямам нужда от виагра.
Ще ти поръчам моркови с ориз –
да гризкаме като ангорски зайци.
И ще те гледам с онзи поглед чист,
със който гледат милиард китайци.
Макар да съм момче – ужасно серт,
ще млъкна, щом ни поднесат десерта –
и ще мълча след този лют десерт
като китаец, клел се на омерта.
Ще ни сервират броколи с петмез.
За теб и кисел пъпеш ще омахам!
А келнерчето с поглед – тънък срез –
ще ме попита: – Как Ви е стомахът?
След сока – с цвят на слама във слана –
ще легна в „Пирогов” като застрелян.
Но с теб дори Китайската стена
готов съм цял ден с кътници да меля.
Щом пийна два-три хапа аналгин
и спре да ми се клати полилеят –
наследник от династията Мин,
в Пекин със теб ще искам да живея!
Ела да хапнем в чайна „Тянанмън”?
Намира се от тук на две пресечки?
Не дойдеш ли, във своя дрипав сън
ще ям ориз със две китайски клечки.