Дали защото пейката бе къса,
или защото криво аз седях,
на гвоздей панталонът ми се скъса
и станах във градинката за смях.
Разпори ми се на верев по шева,
а беше много хубав панталон –
за него дадох цели десет лева,
а с рестото си купих риба тон.
За тази непредвидена покупка,
понеже съм и луд, освен поет,
почерпих си аверите – със хрупкав –
и много готин печен слънчоглед.
С туй панталонче падаха ми ничком
във Варна най-красивите жени.
Но аз теб чаках – да ми дойдеш лично –
и да ми кажеш: – Моля те, стани!
Сега къде, кажи ми, да се дяна
със този мой ужасен панталон?
Не крачол, а душата ми – разпрана –
виси над мен като парцал на клон.
Ела при мен? Ще бъда пак на мода –
към теб преминах иглени уши.
Не панталона мой – със десет бода
надеждата – да бъда твой – заши.