автор: nina_nina

Твойта любов е като болка в гърлото,
пияна лодка в кръвния поток.
Тежко разстройство
точно на Задушница,
а сме толкова далече от Африка.
Далече сме от всичко.
Ние сме абсолютно нереални,
измислени,
полупрозрачни,
опънати върху бяла мраморна маса,
храна за боговете,
дори нямаме пол,
единия с цвят на аметист,
другия чист розов кварц.
Около масата туземци,
черни като асфалт,
с копия и мъниста.
А аз си мисля,
че само в поезията
ми е разрешено всичко..