автор: gorski

Макове червени, макове край писта...
Като откровени сълзи върху листа.
Кацат самолети трансконтинентални.
Маковете светят - лампи нереални.
Пред метален лебед срещат се министри.
Макове ги гледат със зеници бистри.
Терористи стрелят с детски автомати.
В делници, в недели - макове сърцати.
Толкова безплътни, крехки, беззащитни...
Вятърът полъхне - и душата литне.
Макове край влака, макове в полето...
Там ще срещна някой близък до сърцето.

1981 г.