Животът ми - чекмедже в хаос,
с идеална форма - много отдалече.
Птиците прелитат ниско,
за да видят в полето цвете.
В единия си ъгъл съм скътала
перфектна, нежна кукленска къщурка,
едно дете от утре там се връща
и тъй развърта своята съдбовна хурка.
За другите ъгли едва продумвам:
един е празен, друг е пренаселен,
в последния и мрак не е проблясвал,
безброй въздишки, нивга не споделяни.
В пространството на моята кутийка
по несъзнати магистрални нишки
летят, засилват се, изгарят мисли,
извайвайки сърдечни пришки.
Премятам се в хаоса си тесен,
ъглите са абсурдно необятни,
стените се докосват еротично,
стенания и вопли - извратено неприятни.
Душата ми - стандартен наемател,
избира дом с много чекмеджета,
с капризи - без кафези с птици
и без цветя, прозорци без пердета.