автор: Albatros

На Пиротска ти купих обеци.
Герданче взех в бутиците на Графа –
нанизани на ластиче синци,
по-леки от мехурчета в гарафа.

И – тъй като момче съм окумуш,
а ти си за Виенско огледало,
към тях притурих грим и малко руж,
и тубичка със шампоан за тяло.

И шнола. Две-три фиби за резерв,
кутийка крем, за миглите – спирала.
И – ей ме, на! – изопнат като нерв –
пред Халите въртя се – бясна хала.

Ако сега отнейде се явиш –
например – откъм старата пиаца,
един „Конкорд” – ще литна към Париж,
и „Джъмбо Джет” – на Руски ще ти кацна.

Ти не дойде. Отново не дойде.
Не чух високи токчета да тракат.
И гледах как – разкъсано перде –
в Борисовия парк приижда мракът.

На пейката заспах – ужасно сам.
Единствено в съня ми ти се мярна.
А тия армагани ще ти дам,
когато дойдеш някой ден във Варна.