автор: Waljo

На падналите за Народна свобода

Забравени от Бога малки хора,
натъпкани в килии на затвора
и хвърлени, ненужни на сметта,
защото къса ни е паметта !

Животът ни, стърнище изгорено...
Съзнанието - пълно извратено,
а държавата, мащеха е зла.
Няма бъдеще, с нашта съдба !

> Не сме измили още позора...
Как искам, да литнем в простора !
Сред мъки, тегло и робия тежка,
ще се бием за Свобода човешка !

Управниците ни забелязват !
Не ни е страх, тирани залязват.
Разстрел !Набързо, в ъгъл на двора...
Ще помнят ли добрите хора ?