автор: m_space

Не знаех колко може да боли,
излъгах те за кривите си стъпки,
проиграх те в евтини игри,
заменях те със чуждите прегръдки.

И загорча като пелин
сърцето ми - не можех да го лъжа.
А то ме будеше със твоите очи,
сред всички теб не спря да търси...

Колко болка има в утринта
не знаех, докато не падна
сълзата ти на входната врата.
Но беше много късно да се кая...

А ти, когато някой ден решиш
да ме допуснеш миг поне в съня си,
ще бъда там, ще чакам този миг,
и ще се моля да поискаш да остана...