автор: dheh

Първите мехурчета се появиха на плажа под палещото слънце.
Въпреки, че кожата й беше твърде бяла, не използваше защитни кремове. Помисли, че е от това. След това лекарите се усъмниха в друго, тя започна да живее нощем. Спеше през деня, вечер се обличаше и отиваше в онзи отвратителен бар, където уговорката беше да остане до четири сутринта и нито минута повече. Там се запозна със Веселин, който озвучаваше мизерната сцена, когато идваха да свирят разни блусарски групи.
Between midnight and dawn, baby, we may ever
Have to part,
But there`s one thing about it, baby, please remember
I`ve always been your hart.

Скоби:
(Веселин и Жаклин – чудесна комбинация на имена. Звучат много добре едно до друго.)

Тя го наричаше Селин.

- Ще останеш ли за след четири, има още хора и барът остава празен – каза една вечер Кремъка, собственик на дупката.
- Няма начин – той не знаеше за грозните мехури, които се настаняваха по кожата й, закривайки тъмносините й очи и при най-слабата слънчева светлина. - Направи компромис един път, по дяволите, изоставяш ме в трудна ситуация. - Няма начин – твърдо каза тя и хвърли оставяйки последната измита чаша на бара. Хвърли парцала, грабна чантата си и се промуши между плота и ръцете му. Беше вече на вратата, а той крещеше след нея:
- Тогава вече си уволнена.
- Чудесно – и се шмугна в таксито.

Веселин се беше прибрал. Той нагоди така живота си, за да се събужда всяка вечер до нея и да вижда бледото й безкръвно лице и пръснати черни коси по възглавницата. Обикна я още от първия миг, когато я зърна. После пиеха коняк с кафе и обикаляха денонощните магазини. Връщаха се с пълни чанти лакомства – както ги наричаше Жаки, и той се заемаше да приготви midnight lunch. Тя винаги сядаше с гръб към луната и ореолът на сребърна светлина, придаваше мистична изостреност на слабото й лице.

- Лекарите се съмняват за начален стадий на кутанеа тарда.
- Кутанеа-какво?
- Порфирия кутанеа тарда. Дефицит на ензима уропорфириноген декарбоксилаза. Най-често срещаната форма на порфирия. Не мога да разграждам желязото и порфирините. От това се образуват раните по ръцете лицето и шията ми.
- Никога не съм те виждал така.
- Случи се само веднъж. Или два пъти..преди месец – излъга го, защото й се искаше някак да излъже и себе си - Оттогава живея нощем и работя тази скапана работа.
- Лекарите сигурни ли са, че е това?
- Не са. Но ако е това продължението на същесвуването ми няма да е никак приятно. Няма случаи на хора, преминали през това.
- Оу, фак.


Селин беше велик писател, а Веселин дори не беше чувал за него. Нали все пак не трябваше да бъде сама в този отрязък от време. Като малка се страхуваше от хората толкова много, че дори се боеше да прекоси площада, без онова потискащо чувство да я обземе, обхване, обгърне и натежи в сърцето й. Чувството, че телата на хората са като стъкло, гарафи пълни догоре с енергия, пращящи, извиращи емоции, а също и празнота, тегота, затлачване, дъх на смърт.
Селин, Луи Фединан, о, и неговото пътешествие до края на нощта. Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат и момента, в който стават малко по-добри. Селин, селин, селин, който потвърди, че съдбата е наумолима и и продължаваш всяка вечер да се сгромолясваш в подножието на стената, затиснат от това утре, което става все по-несигурно и по-противно. Селин селин, селин, и да, жените имат манталитет на прислужници. Селин, селин. Да си сам значи да се упражняваш в смърт. Животът е едно нерекъснато слизане, а не изкачване. И още Селин. Селин. Почакай малко, аз съм само на 24. “Писателят Луи-Фердинан селин няма кръв по ръцете си, но със сигурност по перото му няма само мастило.” Селин аз съм само на 24.

- Зимата ще е къде-къде по-добре.
Жаклин учудено вдигна вежди.
- Нощите са дълги, мрачно е и студено, ще можем да стоим будни повече и да правим любов, без да рискуваме някой слънчев лъч да попадне върху кожата ти.
- Ще трябва да си намеря друга работа.
- Ще трябва да ти построим замък, моя малка вампирке. Подслонен някъде между сенки, където тече студена река.
- Ако това се окаже порфирия или лупус, ще е нещо което никога не съм си представяла и ще ми е нужна много сила за да реша какво да правя със себе си, искам да кажа с тялото си. Болните от това взимат адски много болкоуспокояващи. Раните са невъзможни, зъбите се изострят, стават кафеникави, а на фосфорицираща светлина – червени. Товята малка вампирка няма да е приятна гледка.
- Няма да те оставя каквото и да се случи с теб.
- Знаеш ли? Яде ми се жито. Варено жито, като онова, което раздават по гробищата. Да си сварим, а? Баба Сара казваше, че житото е добра храна за жените.
- Баба ти се казва Сара?


Обяви за работа.
Търсим сервитьори за нощно заведение.
Фабрика за чанти търси работници на смени.
Новооткрит бар на центъра набира бармани и сервитьори.
Търсим счетоводители с опит.
Медицински сестри, износ за Германия с минимум 5 години стаж.
Дърводелци за временна работа.


Тя се стовари на бара и пльосна чантата си на един от стърчащите столове.
- Голяма водка – каза и Кремъка едва помръдна. Той беше сам, нямаше други нейни бивши.
- Как ще платите млада госпожице, в брой или с кредитна карта – усмихна се ехидно.
Тя извади петдесеттачка и я плясна на бара, въпреки че мразеше картите. С пренебрежение.
- И добави доматен сок.
- Защото ти напомня на кръв, така ли, малка вампирке?
Тя вдигна вежди и погледна косо в средата на избръснататото му чело.
- Тук новините се разпространяват бързо.
- Може би точно затова съм дошла тук.


На 19 октомври 2011 в лечител.нет се появява следната статия, точно два месеца преди същата дата през 2012 когато Селин прочита:
Хората, страдащи от порфирия имат неестествено големи зъби като тъканта около устните им се втвърдява и кучешките зъби се оголват. Кожата на болните става много по-бледа и излагането на дневна светлина е особено неприятно за тях – продължително действие на директна слънчева светлина води до появяване на големи мехури по кожата.
По дяволите.
Според учените, порфирията е болест, предавана по наследство и засягаща черния дроб. В организма на болните, засегнати от порфирия, не се произвежда достатъчно хемоглобин, което от своя страна води до анемия. В миналото, най-честия лек за това било чашка кръв, защото се вярвало, че това помага за регулиране нивото на червени кръвни телца. Острите миризми пък причиняват непоносима болка на болните от порфирия. Множество от подробностите около протичането на самата болест остават забулени в мистика дори и днес.
Страхотно нещо е мистиката, мисли си Веселин, налива си бяло вино в замразените боровинки и чака Жаки да се върне от поредното нощно интервю.
If you want my loving,
if you really do
Don`t be afraid, baby,
just ask me
You know I`m gonna give it to you
Oh an` I do declare (I do),
I wanna see you with it
Stretch out your arms, little boy,
you`re gonna get it `
Cos I love you,
(baby baby baby I love you) A
in`t no doubt about it,
baby I love you
(Baby baby baby I love you)
I love you, I love you,
I love you, I love you,
baby I love you.

Жаклин допи водката си, отрязвайки всички дългокоси, късокоси и остригани глави, които се мотаеха наоколо. И си помисли за онази статия в култура на 11 февруари 2011 година. Комисията по национални чествания във Франция след решението на министъра на културата Фредерик Митеран да зачеркне от списъка за 2011 Луи Детуш, придобил световна известност с псевдонима си Луи-Фердинан Селин (1894-1961). Аргументите са ясни: Селин е класически пример за човек с две лица. Писател-модернист, обновил френската проза с гениално-комичния си усет към езика, който същевременно е и автор на непоносимо антисемитски страници.
Точно тогава телефонът й звъна:
- Как си, слънчице? Защо не вдигаш телефона? Непрекъснато ти звъня. С Йосиф си купихме къща, дворът е прекрасен, голям, тук в Квебек хората обичат къщи с големи дворове и английски градини, знаеш ли английските градини се поддържат по-лесно, трябва да се смени само дограмата, да се оправи тавана, сега съм тръгнала по магазините да избирам плочки, ти какво ще кажеш в кафявата гама или в сивата...селин, селин, селин, селин, тик-так-тик-так... слънчице, там ли си?
- Добре съм, мамо. Всичко е наред.


Кликнете върху синия текст по-долу, или лявата част на страницата, за да прочетете повече. Можете да намерите информация за лечение на вашия тип порфирия.
Американска фондация Порфирия насърчава цялостна грижа, която е необходима за лечение на лица болни от тази болест. Въпреки че няма лек за порфирия, има лечение за всеки тип на болестта.
- Шит.

Panhematin - намаляване на пулса, кръвното налягане, болките в корема, както и намалени нива на porphobilinogen (PBG).

Една идея, една обсебила го тема му служи като магически ключ винаги и навсякъде – особено след 1945 г.: жертвата, преследваният е всъщност той и само той. И вече от това твърдо ядро всичко става възможно.
Добронамереността, почтеността, възможността да признае, че се е лъгал и отклонил от пътя, биват пометени от ярка и съзнателна злонамереност.
Литературата отрежда на писателя един вид принципна невинност. Което би могло и да е смешно, ако залогът на виновността не бе конкретно този и ако не бяха измеренията на Шоа.

Кръвопускане - Флеботомия. Намалява желязото в тялото.

Преди и по време на войната Селин (пре)публикува множество антисемитски памфлети. Най-злостният – „Дреболии за едно клане”, е издаден в края на 1937 г. и има огромен успех.
Лекарства, използвани за лечение на малария - хидроксихлороквин (Plaquenil) и хлороквин (Aralen) - може да абсорбира излишните порфирини. Тези лекарства обикновено се използват само при хора, които не могат да понасят кръвопускане.
Книгата тутакси бива преведена в нацистка Германия.

Бета-каротин. Бета каротинът може да повиши толерантността на кожата към слънчевата светлина.
През юни 1944 г. Селин бяга от Франция и намира убежище в Дания. Оттам той организира защитата си.Настървено се опитват да ме изкарат убиец на евреи, пише той на Жан Полан през април 1948 г. И добавя, обърквайки пистите и извъртайки думите: Аз съм ревностен патриот и пазител на французите, арийците – и едновременно с това на евреите.


- Ало. Търся Жаклин Лалева.
- Да, аз съм. Кажете.
- Доктор Симитчиев. Исках да разбереш бързо Жаклин, защото предполагам, че се притесняваш. Резултатите ти са отрицателни. Касае се за алергия, която е рядка, но лечима.
- Благодаря Ви, докторе. В такъв случай, ще трябва да се подложа на добълнителни изследвания.
- Уговорил съм ти час утре в една частна лаборатория, която ще е отворена до десет вечерта.

През март 1946 г. той облекчава съвестта си по следния начин:Антисемитизмът е стар, колкото светът, а моят, в своята прекомерна и извънредно комична форма, е чисто литературен, аз никога не съм преследвал никого.

Тя се събуди сутринта в 5. Дръпна пердетата и стоя неподвижно докато първите слънчеви лъчи не погалиха всяка част от ръцете й до върха на пръстите. Вдишваше светлината с цялото си същество. Представяше си, че се всмуква от всяка клетка и тя става блестяща, грееща и крещеше обичам те на всички. Изрови дипломата си за учител по френски и се запъти в първото училище до дома й.


Someday ya might
wanna run away
And leave me sittin`
here to cry
But if it`s all the same to ya baby
I`m gonna stop ya from sayin`,
“Goodbye”(Goodbye)
Baby I love ya
(Baby, baby, I love ya)
Baby I need ya
(Baby, baby I need ya)
Said, “I want ya”
(Baby baby I want ya)


- Вес – тя за първи път го наричаше като всички негови дневни приятели – Вес, намерих си работа. Не съм болна от вампирската болест. Добре съм, здрава съм, разбираш ли, Вес – тя го растърсваше с все сила посред обяд, а той – още в средата на мечтата.
Let`s start it over as I comb back and forth,
Through the causes of my mistakes,
Well you said it over and over,
Don`t come back,
Well I`m already in, in your home.

- Вес, върви по дяволите. Ако ще живееш на тъмно go on, honey. Аз смятам да продължа живота си на светлина.
- Жаки, остави ме да спя!

И тъй, Селин се обърна на другата страна, зави се през глава и похъркваше. Той осъществява доста късно желанието си да пише, публикувайки чак на 38 г., и то под псевдоним, своя първи роман Пътешествие до края на нощта. Нищо в неговата среда не го предвещава. Единствен син на майка, препитаваща се с дребна търговия, и на баща, служител в застрахователна компания, под натиска на родителите си той е принуден да напусне училище още щом взима диплома. Трудното чиракуване, с което си изкарва хляба в годините на Бел Епок, съчетано с четивата на един самоук, едва ли биха отвели Луи Детуш твърде далеч, но тригодишната служба в кавалерията след август 1916 г. и войната преобръщат живота му, както и бъдещите проекти на неговите родители.
Baby, I love ya!