Една мечта в сърцето свряна,
една дълбока в гърдите рана,
една протегната ръка с надежда,
но към нея никой не поглежда.
Една добра дума,изречена в нощта,
една дълга и мъчителна самота,
една истинска мечта -
да те зърна пак,да те прегърна силно,
да забравя реалността непоклатима
и в приказка любима,
аз пак да вляза с вълнение и страст,
спомняйки си за нас.
Една мечта угасва като свещ,
една мечта гори в гърдите като в пещ.
Едничка,мъничка и нежна,
кой би я отразил? Аз вече станах за резил!
Мечтата ми неосъществима тук се спира,
тихично замира...
Прегръщам я сама
и продължавам да я зова!