автор: dani78

Тържествената Великденска литургия бе вече към своя край. Големият храм бе докрай изпълнен с богомолци, които, с почит и изписана по лицата радост, се бяха вглъбили в молитвите от светата служба. След малко всеки от тези миряни щеше да си тръгне от църквата с остатъка от греещата свещ, за да я отнесе в дома си, запалена с вяра и молитва за благоденствие и щастие в утрешния ден.
Чувстваше се вече приповдигнатото празнично настроение у хората. Само някъде в средата на Божия дом, застанал до една от огромните каменни колони, Ясен, който си беше дошъл за празника, стоеше някак безучастно и се чудеше. Той наблюдаваше присъстващите със странно любопитство и размишляваше- какво прави тук, тук, в храма има ли място за него- грешника, изхвърлен от живота- ненужен никому, неможещ да прави добро дори и на близките си, които за кой ли път му протягаха ръка и го изправяха на крака, за да може да се бори с предизвикателствата и изпитанията на живота. Изслушвайки внимателно тържественото слово на свещеника, завършило с кратък цитат от Евангелието, Ясен достигна до прозрението- не е ли и той като блудния син,който се завръща, пропилял и пропил всичко- пари, кариера, приятели..........За Ясен бе ясно – не е това пътят да продължи нататък, но животът така го бе сграбчил и завъртял в безмилостния си водовъртеж, че не можеше да се спре и тръгне в друга посока- беше вече безволев да започне всичко на чисто. Но.....и така не става......Отворил душата си в храма, в този миг, когато Христос възкръсва за нов живот, Ясен почувства, че някой вторачено го наблюдава.Той трепна някак импулсивно и в следващия миг взорът му се спря отсреща на една двойка. Стресна се. Не, не може да бъда- та това е Тити!Да, да.......- тя е. Каква среща точно днес в храма, нямам думи. Дали това не е някакво Божие изпитание? Остана безмълвен, наведе глава за части от секундата, после пак я вдигна и потърси погледа на жената. Дали да й се обадя? Не, не мога –нямам право. Остаряла е малко, гримирана е безупречно, но погледът й е много сериозен , ала и пълен с тъга . Дано ме погледне, може пък да й кимна усмихнато, помоли се той. За секунда погледите им се пресякоха. Тя извъртя веднага глава.
Движението на главата й бе забелязано от мъжа до нея. Той бе внушителен, висок, сериозен, облечен в тънък сив шлифер, под който се виждаше скъп костюм- личеше си, че мъжът е с положение в обществото. Тогава тя чу и гласа му:
- Тити, отсреща мъжът с дънките, коженото яке и черните очила на главата гледа към теб, познаваш ли го?
- Не, всъщност да.- колебливо каза тя.- Познавам го слабо. Далечни стари познати сме. Вече не си спомням името му. Давай да тръгваме, литургията приключи, а и на мен ми стана студено.
Скоро двойката тръгна. Ясен остана сам в храма, почти пред олтара. Дръпна се,огледа се в иконите още веднъж втренчено, обърна се и с бързи крачки тръгна, прекръствайки се някак машинално на излизане от храма. Беше силно притеснен. Каква среща само- да види тук, в църквата, Тити на този свят ден- мислеше си той -не съм я виждал с години. Моята сладка и горчива Тити!...... Остаряла е , но за тези немалко бръчки по лицето й голяма вина имам само аз. Да, така е......Толкова страдания й причиних, а тя през цялото време ме обичаше! Тази моя Тити- но всъщност не е правилно да изразявам собственическо отношение към нея, тя не е на никого..... Аз обичам Тити, но безкрайно я разочаровах. Няма да забравя преди близо 20 години, когато ме заведе на гости у тях да ме запознае с близките си. Вратата тогава отвори брат й, Миладин, високо, здраво момче, боксьор, подаде ми ръка, стисна я по мъжки и ми каза: „Добре дошъл у нас”, а аз му отвърнах:” Здравеняк, много яко стискаш, не съм ти категория”. После седнахме на масата, той ме пита какво пия, за да почерпи, а аз му рекох, че пия всичко само без чешмяна вода. След това, като седнаха всички край масата, разказах няколко мръсни вица от любимите ми. Изпих приготвената ракия за вечерта от баща й, а те всички ме гледаха учудено. Горката Тити...... нищо не каза, а знаех, че я болеше сърцето. В един момент ужасно се намотах и ми се додрайфа. Излязох на терасата на хола им и се изповръщах на саксиите, внимателно отглеждани от майка й. Тити пак нищо не каза, а сърцето й се късаше, идваше й се да потъне вдън земята. Брат й се намуси- нормално, а аз нали съм си ербап момче, й казах: „Тити, ела ме целуни пред всички”. Тя нищо не каза- само се дръпна рязко. Останах до сутринта у тях, брат й ходи да ми купи вино отнякъде и то по моя прищявка- червено. И него изпих, а накрая се съблякох гол до кръста, щото беше топло лятно време, а те нямаха още вентилатор у тях. Тити не знаеше какво да ми каже, плачеше й се, дума не обели, само гледаше мене, не продумваше, а едва ли й е било лесно. Тръгнах си от тях много пиян , олюляващ се леко, призори, а след това на другия ден не отидох на работа. Брат й нормално не ме харесваше,той беше спортист, много акуратен и трудолюбив, аз го уважавах, но не можех да му го кажа. Имам и друга вина към Тити. Нямах време истински да я обичам, бях фалшив. Тя искаше любов, а аз й давах само страдание. Така и не можах един път да я любя като хората. Все бях пил. Тя стенеше, но ме обичаше и то искрено, със сърце и душа. Чудех й се понякога, в минутка на откровение , обикновено при махмурлук, какво намира толкоз в мен?...... След време тръгнах по морето да работя като барман, щото тук, в градчето ни, хората ми научиха номерата и им писнах, а тя продължаваше да ме обича и чака. Пишех й писма от морето кратки, а всъщност не намирах време да се върна в свободния си ден да я видя, да я заведа на ресторант, или просто да я извикам при мен, ей така, от любов. В началото й драсках по някой ред , но после не намирах много време, ала виж, с пороците, нямах проблем – как само ходех и любех проститутките....... Флиртувах с всичко- с морския пясък, с вълните, обикалях кръчмите, дом ми бяха бордеите на Варна край морето. Не се спирах да ходя нагоре-надолу, да блудствам и да пия. Не спях с дни, а любех всякакви момичета на плажа, по квартири, и естествено все бях пил. Не ми оставаше време да й звънна на Тити и да й кажа - обичам те, ще се върна скоро. Казвах й: „Тити, идвам си утре”, а минаваше вдругиден, а аз все оставах край морето, а моето момиче си късаше нервите по мен. Минаваха седмици, докато се прибера за ден-два, а тя копнееше да ме види, купуваше ми подаръци. Сещайки се за подаръци, ми дойде на ум как ми беше купила един а швейцарски часовник, скъпа марка, - бе спестявала половин година, а пък на мен взе, че ми го открадна една чужденка след бурна нощ в един съмнителен мотел край морето. Криво ми бе, че стана така, извиних се на Тити, но я излъгах, че са ме нападнали крадци призори на прибиране в квартирата. Едва ли се е била вързала на лъжата, но ми прости.......Такава си беше тя- добра до наивност и търпелива до безкрайност........Не ми стигаха парите, вместо аз да й пращам от бакшиши или това, което деляхме със сервитьори, в един момент тя започна да ми помага. Правеше го обаче финно, даваше парите на наши общи приятели, които ме кредитираха, а после ми опрощаваха борчовете. Това си бе типично за Тити. Беше толкова хубава, умна и добра..... Искаше от мен много мъничко........само да я обичам и нищо повече, аз обаче нямах време за това. Все пиех или бях между Варна и градчето ни, пътувах, любех се с всякакви, търсещи приключения жени- чужденки или българки, а в един момент и спрях да отчитам бройката им. Тити страдаше много, криеше сълзите си, а всъщност плачеше сърцето й. Виждах я нощем понякога, докато бях в бара как стои у тях ,в мислите си, незаспала, прибрала е телефона в нейната стая, свила се е на голямото легло и чака само едно да й кажа, че ще се върна при нея завинаги и че съм жив и здрав. Аз обаче нямах време за Тити. Тя не спеше нощем, започна да взема приспивателни, пушеше цигари в кухнята им и ме чакаше. Аз обаче обикалях улиците на Варна, подсвирквах на момичетата, любех се като зажаднял за жена гларус в началото на сезона, напивах се до припадък и все забравях за Тити. Тя ми се обаждаше обаче и ме питаше имам ли от нещо нужда, а аз безпардонно й казвах:” Мила моя, ако можеш, прати ми малко пари”. И тя, горката, ми превеждаше скришом от родителите си от заплатата й. Тити беше амбициозна, образована и решителна, станеше ли дума за работа. Откри счетоводна къща, пак продължи да ми дава пари, а аз не й ги връщах вече. Какво правех с парите? Ами обичайните глупости - напивах се, купувах презервативи и ходех да търся жадни за любов хубавици край Морската градина. Тити започна да ми праща книги, а аз не ги четях. Свивах фунийки от тях, люпех семки и си губех времето. Спрях да ходя в града ни. А Тити страдеше, казвах, че ще се прибера, а блуждаех по кея, обикалях улиците, започнах да играя комар, а всъщност затъвах. Все мен изиграваха, а и не можех да се оправя. Морето ме омагьоса. Тити ми се обаждаше, а аз й затварях и й обещавах, че ще се поправя. Времето минаваше. Върнех ли се у дома, за малко- по празници, канех я на дискотека, но се напивах и започвах по време на блусовете да я настъпвам, а тя с тънките си обувки, стискаше зъби и нищо пак не казваше. Немалко пъти съм я и шамарил, а тя криеше това от близките си. Пиян, непомнещ нищо, й посягам, а тя нищо пак не вика. Казва ми през зъби тихо: „Обичам те”.
Нормално е , че Тити си тръгна от мен. Дори се радвам. Тити беше почти всичко за мен. Избяга, спаси се от мен, моето не бе любов, а страдание. Тити беше прекрасна, а страдаше. Беше ми криво, че се махна от мен в началото. После се радвах, че се освободи от моето робство. Няма да забравя последната ни среща, беше на едно кафе в центъра. Тогава тя ясно ми каза: „Забрави ме!. Махни се, не те искам вече!. Престани да ми се обаждаш, нямаш право!. Остани със здраве, но не ме изпепелявай!. Вече нямам сърце, искам и аз да живея!. Моля те!”.
Сега съм малко над 40, а се чувствам вехтошар, как да искам да стоя в храма, като съм толкова грешен, а вчера пак се напих до безпаметност. Минах покрай блока на Тити, бях много пиян, креснах посред нощ: „Тити ,къде си, обичам те!”. Всъщност беше призори. Никъде не светна, ами нормално беше.....
Тити си тръгна от града, тя сега живее в София и има собствен бизнес. Не искам нищо друго, не ми пука, че съм затънал в борчове. Нека ме осъдят, нека ме пребият лихвари, аз съм един пияница, бивш барман, нещастик, който не може да прави нищо друго освен да се налива с ракия и мисли за Тити.
Загубих Тити, но по-важното е, че тя се спаси от мен. Сега е щастлива, има сериозен мъж до себе си, а аз само съм един белег, който тя носи дълбоко в душата си. Тити беше всичко за мен, беше топлият дъжд след прохладно утро, беше слънчевите лъчи след гъста мъгла, беше дъгата след проливен дъжд. Вече няма нищо смисъл за мен - тя си тръгна от града, за да избяга от срама, че е била моята любов. ........ Тити толкова години ме чака да ми дойде акъла, а аз бях все пиян. Радвам се сега, че Тити има мъж до себе си, какъвто заслужава.
Ох, пак ми се допи, ама много....чак до безпаметност.
Срещнах погледа на Тити за миг, а тя май не ме позна- нейният антигерой в житейския й роман, който толкова обичаше и разчиташе да се върне при нея някой ден...... Всъщност- не ща много от живота и затова тази вечер се молих на Господ искрено и с разкаяние , без да знам, че тя е тук до мен, в храма, да е щастлива и здрава.
Сега се прибирам у дома. Майка ще си е легнала, аз ще отида в хола, ще отворя едно шише ракия и ще извадя стария касетофон. Ще пусна касетата с първия ни блус с Тити на абитуриенския й бал и ще слушам. Какво друго ще правя? Ще пийна ракия, малко повече, както обикновено, ама не от мъка, а за Тити...........
Реших - вдругиден си отивам на Варна. Не мога да стоя повече тук- чувствам присъствието на Тити във всички момичета, които срещам, търся нея. А какво ще бъде по-различно, като си ида на Варна? Нищо. И там ще бъде пусто в мен. Ще обикалям като луд Морската градина, ще сядам на пейките там, ще слушам песента на чайките, ще гледам самотните гларуси, които се реят в небето, ще пия кафе от автомати, не че нямам пари да седна на заведение, но ...... Между другото ще храня със закуски гълъбите в центъра, докато обикалям улиците в търсене на Тити, въпреки че ми е пределно ясно, че нея я няма във Варна. Сутрин ,след бара, ще се прибирам пиян в квартирата ми сам, така реших. Тази квартира на морето един приятел на Тити ми я намери и ми е съвестно да водя там курвета, когато стаите все още лъхат на нейния парфюм. ......С тази прекрасна красавица сме обречени да се обичаме посвоему. Тя и сега знам се интересува тайно от мен, пита скришом и въздъхва по нейния хулиган, който толкова дълбоко я нараняваше през годините. Ама нали съм малко луд , реших да й направя една изненада посвоему- ще отида в онзи варненски рекламен вестник и ще пусна една обява от няколко реда, като оставя мобилния си телефон: „Издирва се хубавицата Тити, но не ми я връщайте. Обаждайте ми се по всяко време на денонощието. Ако някой звънне, ще го почерпя на кея с ракия и салата”. Ще ми олекне много. Не, не искам да я виждам, но искам да знам, че е добре.Тити не е жена, тя е малка икона, която винаги ще нося до сърцето си. Не знам сега с к`во се занимава и к`во правят мъжете в живота й, но на всички симпатизирам, защото я правят по-добра и силна. Тя го заслужава. Тити е като малка чудотворна иконка, която обаче, нали съм безбожник, не мога да оценя и й се помоля. Ще повярвам ли? Ще опитам, трябва, длъжен съм. Много ми е трудно, целият съм изтъкан в грях, а Тити е различна.Тя само трябва да се обича, другото си го има в изобилие. Аз не можах да я обичам, дано сега има любовта и не мисли за мен. Не знам. Много се размислих, вече главата взе да ме боли, а това е нещо нетипично за мен, случва ми се само след махмурлук. Да се прибирам у дома, утре е Великден, а у мен дано възкръсне пак вярата, че отново може да се видим поне за малко с Тити. Няма да я целувам, няма да я прегърна, искам само едно от нея- да ме изгледа от главата до петите, да ме погледне в очите и да ми завърти един як шамар и после ме напсува. Да, ама тя няма да го направи. Аз съм само един палячо от цирка с курвите и бутилките от ракия. И какво стана сега? Тити ме победи с любовта си. Сега аз съм изпразнена бутилка от ракия, която е изхвърлена в морето и се люшка от вълните без посока, един продънен кораб на кея, дето няма моряци в него и скоро ще го нарежат за скраб, а Тити? Тя победи, но пирово. Ранена й е душата, има пари, не знам с какво разполага, но няма вече нейния хулиган. Дали ще ме осъди? Да, тя ме е осъдила, а дали ще ме реабилитира някога? Разбира се. Знам, че вече изисква оправдателна присъда за мен и се моли по-скоро да излезе решението на съда от сърцето й. Затова са сълзите й и малките бръчки по лицето й, за мен, нейния престъпник- за мъжа, който бягаше от нея, който не я дари с любов.
Сега се сещам, че когато се запознах с Тити, приятелите от тайфата не вярваха, че тя ще ми върже. А аз нали съм въжеиграч, обигран, побързах да се обзаложа за каса уиски, че ще я сваля. Успях, дадоха ми уискито, изпих го сам, Тити не пие почти. Всичко между нас двамата е огън- не, пари няма. Само аз се държа идиотски, а Тити се опитва да купи с пари вниманието ми вече, за да съществувам. Тити се бори за мен, продължава, забравя за бизнесангажиментите си и се изтърва пред познати, казвайки - имам един пияница и комарджия на брега на морето, който може би още ме чака......Искам тя да се спре при мен и ме попита/ „Не се ли напи вече? На колко години си, прибирай се у вас и си лягай. Утре е ден,трябва на работа да ходиш и правиш нещо?”
Вече стигам домашната врата. Не мога да мисля повече за Тити, уморих се, а като пусна касетофона, мислено ще я поканя на блус. Дали ще мога да танцувам добре, че нали пак съм пиян- този път от мислене? Ще опитам, трябва. Тити се опитваше да ме образова, подсказваше ми много неща, а аз ...........проиграх на рулетка живота си и май щастието, с което съм бил орисан. Тя ме обичаше, а аз й отвръщах с подлост и пиянство. Аз бях дивака на Тити, който тя така и не успя да приобщи към истинския живот. На всичкото отгоре я и пребих до смърт с държанието си, с вицове , пиянство и изневери. Дали тя някога ще ме погледне , мен, човекът, опитал се да я убие? Не знам. Всъщност Тити отдавна ми е простила, въпреки че я боли. Аз още много обичам Тити . А мога ли да й го кажа? Не, защото съм един слабак от училище и в живота. Не, не мога да й набера телефона, въпреки че само заради мен, знам от една нейна приятелка, не си е сменила номера. Нямам право да й звъня, няма к`во да си кажем. Всъщност имам една дума само да й кажа, Тити, завинаги ще те обичам, но не се връщай при мен...................................