БУРЯ
Септемврийското море въздиша тежко,
стене, блъска чело в черните скали.
Тялото ли? Не, душата го боли.
Септемврийското море въздиша тежко.
Чайка разтревожена надава вопъл
над зашеметен от младостта сърфист –
бягащ по вълната мокър дъбов лист
от гората, оцеляла край Созопол.
Вятърът без жал чадърите събаря
и развява плажни кърпи на пазара,
бурята над острова Свети Иван виси.
Септемврийското море глава надига,
щедро ни харизва два-три летни мига.
Но какво, какво от зимата ще ни спаси?