Чеповете на характера ти
са чворове,
следи от загинали клони.
Какво толкова са ти сторили хората,
че с такава наслада ги гониш?
Не, не казвам, че не е хубаво,
че така не се прави,
или,
че не бива -
просто чудя се,
знаят ли свраките,
че понякога лъскавото убива?
Безспорно е,
имаш правото,
да слагаш скалпове на стената -
означени с табелки бронзови,
а в ъгъла - и рогата им.
Интериора е романтичен,
напомня за джип и сафари.
Мислила ли си,
зенице в мерника,
че някога ще се опариш?
Не, напротив, нищо лично,
пиша това от възхита
и аз мразя жалките типове,
и като теб се обичам.
Та, започнах от твоите чворове,
а неусетно стигнах задачата -
какво ли бихме си сторили,
ако се срещнем по ръба на бръснача?