автор: ivliter

Каквото имам си е мое –
на никого не си го давам.
От чуждото не искам
и в него няма да надзъртам –
доволен съм от своето.
Достатъчно богат се чувствам
когато изскача планински връх –
на него сам, той става мой,
светът тогава става мой
в краката ми полегнал кротко.
И в светлината му окъпан
говоря с вечността,
и с длан докосвам
нежната й сянка,
аурата сияйна на земята.
Небето над главата ми си присвоявам –
то става шир за моите мечти
и синевата леко се разрежда,
за да направи място
за силните криле на моя дух.