автор: dbutanski

Чакам те дълго - от време оно.
Щеше да дойдеш със порив крилат,
щеше да славиш ти целия свят -
да не допусне той нито едно,
срамно и гнило, позорно петно.
-Щяхме танцува, без край, болеро...

-Щяхме... - Уви! - неизвестни са ни
пътищата на съдбата, дори.
Само си мислим, залъгвани тук,
че ще се справим разумно, поне
и надеждите - тез буйни коне! -
бързо ще сринат изпаднал боклук...

Чакам те още, жадувана, Ти -
Обич, политнала с бели криле -
нимфа и ангел - в море и небе,
дъхаща с пълни гърди аромат! -
Тоя е моят, прекрасният свят! -
него жадувам, сред лих необят...