автор: Waljo

Оковани страсти. Нощ е. В цирка спят.
Времето спряло, не препуска, пълзи !
Актьорите лоши, фалшиво крещят.
Душата – арена, безутешно кърви...

Няма почивен ден за Подлостта !
Нагло поругано е всяко добро.
Самодоволно, с усмивка, Смъртта,
посича мен, осакатено дърво...

Зейват дула, безжалостно, хладно !
С устрем, към безсмислена присъда.
Очите дирят хоризонта, жадно...
В утрешният ден оставам ! Ще бъда !