Когато съм се родил, 99 % от мечтите на човечеството вече бяха реалност. Най-голямото постижение беше, че хората бяха станали БЕЗСМЪРТНИ. Искам да кажа, че никой не умираше от естествена смърт, остаряване на клетки, органи, болести или нещо такова.
Просто всички мечти за безсмъртие на поколения хора бяха станали реалност. Можеше да трупаш година след година, век след век и пак да изглеждаш по начин, който най-много ти харесва – да си старец днес, а утре отново да бъдеш дете. Направо не е за вярване, но си беше самата истина. Океаните от сълзи на хората, пролети през вековете за любимите им роднини и същества, бяха видяни Свише и най-съкровеното им желание да победят смъртта се бе осъществило.
Хубавото е, че се откриха и така дълго търсените методи за придвижване в пространството. Използвахме два начина за пътуване през звездното пространство – първият бе чрез кораби-майки, а другият – персонални телепорти. Уникалното на тези кораби-майки бе, че можеха да генерират енергия от един атом материя и един атом антиматерия. Практически всички енергийни проблеми бяха разрешени с тази технология. Можехме за секунди да се прехвърляме от планета на планета в целия Космос благодарение на така наречената технология на “неутринно-вибрационния темпорален закон”. Оказа се, че има стотици планети с природа като тази на Земята и, което е още по-хубаво, бяха необитаеми от разумни същества. Така че човечеството спокойно можеше да се разселва из Космоса.
Този шеметен напредък се осъществи с известна помощ от няколко извънземни цивилизации. Те с огромно желание отвориха вратите на тяхното познание и научиха човечеството на тайните на Вселената, или поне на някои от тях, които знаеха. Така или иначе бяхме благодарни на извънземните си приятели за това, че ни спестиха време. Оказа се, че ние сме били на прага и сами да открием повечето неща. Разбира се имахме и проблеми. Понякога се спречквахме с интересите на някои извънземни цивилизации, но това си беше в реда на нещата.
Докато навърша 20 години изучих всичко, което бе открито до този момент и когато завърших обучението си, бях един от отличниците. Положих редица практически изпити и накрая ме назначиха в “Елитния изследователски отдел на Галактическия Съюз”. И така, аз станах един от членовете на сто милионната гвардия от изследователи, пръснати из целия Космос. Работехме в екип от по дванадесет човека, но често ходехме и по двама или трима.
Стана така, че бях изпратен на мисия с един човек от монголоидната раса. Казваше се Ли Ин. Като повечето хора от неговата раса, той също владееше перфектно бойните изкуства. Но тези негови умения не го въодушевяваха. Страстта на Ли бе хазарта. Обичаше да играе на всевъзможни игри – от най-древните до най-съвременните. Всеки ден, след като приключехме с възложените ни задачи, той се телепортираше до едно място в централния сектор, наречено “Космически хазартен център № 1”. Това всъщност беше една огромна изкуствена планета, построена от нашата и хабораската цивилизации.
Имаше нещо необичайно и нестандартно в тези хазартни игри и по-точно в залозите. Играещите не залагаха пари, злато или скъпоценности, а своята свобода и труда си. Имаше същества, които се превръщаха в “слуги” и “роби” на тези, от които са загубили. Разбира се, те имаха право да играят отново и отново, за да намалят “робството” си. В началото някои се изхитряваха като се клонираха, но скоро след това въведоха метод за мозъчно-паметна идентификация и никой вече не можеше да хитрува. А имаше и риск клонингът да се добере до данните с паметта на титуляра и тогава би могъл да открадне самоличността му. Но и това бързо се уреди.
И аз понякога ходех в този бар, но не за да играя, а за да го гледам как губи или печели. Но също така, там ме привличаха и женските създания от хабораската цивилизация. Физически те имаха същата структура като нас човеците. Единствената разлика бе в това, че те притежаваха всевъзможни цветове на кожата и косата. Имаше хабораски със зелен цвят на тялото и огненочервени коси или пък оранжеви с розови коси. Комбинациите бяха хиляди. Приличаха на огромна пъстроцветна градина.
Харесвах една хабораска. Беше със светлобежова кожа и прекрасна синя коса, която стигаше до глезените й. Очите й бяха тревисто зелени и пробляскваха в мрака. И тя ме харесваше. Дори нещо повече. Беше изпълнила някакъв техен обред за вярност към мен. Въобще не ми беше ясно за какво става въпрос, но и ни най-малко не се притеснявах от това. Чувствах се добре с нея, просто забравях за всичко, когато я видех. А и тя се стараеше да бъде така. Както и да е. Един ден щях да разбера още много неща за същността й.
Тази вечер Ли печелеше и бе доволен от това. Беше си върнал всичко загубено от предните дни и сега останалите, с които играеше, му дължаха по няколко десетки години от свободното си време.
Сасиауихасг – моята любима хабораска, се бе долепила до мен и ме галеше нежно, докато наблюдавахме играта на Ли. Името й бе ужасно трудно за изговаряне, затова й виках накратко Саси.
– Днес му върви – казах й с весел глас.
– Да – съгласи се тя − до кога ли?!
– Не бъди толкова скептична. Ли винаги успява − казах аз и я погалих по въздългата синя коса.
– Хайде да се гушкаме, маси! – подканващо рече Саси.
“Маси” на техния език значеше нещо като “мили”, “скъпи”, “незаменими”. Без да й отговарям я поведох към сектора за “интимно уединение”. Наехме си една орбитална стая с изглед към най-хубавите звезди и галактики и се впихме един в друг …
Шест часа по-късно, докато спяхме блажено, получих сигнал за тревога:
– Явете се в сектор А-5-2 виртуал – нареди гласът от свързочния ми компонент, който в случая се явяваше един пръстен на дясната ми ръка.
Имах още два начина за свръзка – един “информационен” атом, имплантиран в таза ми, и друг монтиран в анихилаторното ми оръжие. Този в таза ми работеше и на телепатичен принцип, но го използвахме в краен случай.
Станах светкавично. Облякох се и зададох координатите на телепорта. Целунах горещо Саси и се телепортирах.
Материализирах се на мостика на една бойна сфера. Тези сфери бяха върхът на всички технологии до този момент. Бяха невидими и всеки, който влезеше в тях също ставаше невидим за външния свят. Нещо наистина уникално. Използвахме ги за охрана, космически проучвания и експерименти.
Ли вече беше там, а с него и останалите членове от нашия екип. Ние бяхме най-добрите, затова при сложни ситуации викаха първо нас. Всички се бяха загледали към едно място във Вселената, откъдето изригваха огромни плазмени езици и безформени огнени отломки с размерите на слънца. Все едно гледахме чудовищен вулкан, застанали високо отгоре над гърлото му. Разбира се, бяхме на достатъчно голямо разстояние, за да не пострадаме.
“Какво е това?”, запитах се озадачен. Никога преди това не бях виждал или чувал за нещо подобно.
– Моля за вашето внимание! – чу се глас от холома. Холомът бе уред за триизмерно изображение.
Появи се фигурата на водача на изследователите – спейсфесорът Ауне. Спейсфесор бе най-голямата титла в научните среди. Нещо като да си носител на 100 Нобелови награди.
– Наблюдавайки това явление – започна Ауне – и анализирайки всичко досега, включително данните от апаратурата на Сферата, аз и Висшият съвет достигнахме до извода, че това е процес, при който Вселената се обновява и прочиства. Или с други думи това е дупка в антиматерията, нещо подобно на познатите ни “черни дупки”, но с тази разлика, че тази не поглъща, а обратното – изхвърля материя. Когато дадени елементи от антиматериалния свят повишават теглото си, те започват да произвеждат енергия, която ги превръща в материя. Тогава границата между антиматерия и материя се пропуква и ги изхвърля в нашия материален свят.
Докато говореше това, в Сферата се разнесе сигнал за опасност. Погледнахме към “вулкана”. Гърлото му се бе разширило и сякаш се пропукваше по краищата, а оттам се раждаше едно огромно светещо кълбо.
– Маса около единадесет милиарда пъти по-голяма от тази на земното слънце – съобщи Сферата. – Силна гравитация! Евакуация! Незабавна евакуация! НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ!!!
Всички сирени виеха зловещо. В следващия миг бяхме телепортирани на разстояние 500 светлинни години от “вулкана”. Дори и от това разстояние заревото от новопоявяваща се “звезда” бе ослепително. Наблюдавахме зрелището през автоматично спуснатите ултравиолетови и антимагнитни предпазни стъкла. С всяка изминала секунда, колкото повече “звездата” се отдалечаваше от гърлото на “вулкана”, толкова повече гаснеше. Превърна се в нещо като чудовищна черна топка и после сякаш в миг всичко около нея потъна в мрак.
– Господ ни наказва – чух един тих глас някъде зад себе си. – Това е АБСОЛЮТНОТО ЗЛО. Всички пророчества се сбъдват!
Гледахме как огромното черно кълбо поглъща всички звезди по пътя си и мракът ставаше все по-голям. После гласът, който бях чул преди малко се извиси в силен крясък. Човекът крещеше с пълно гърло:
– Това не е никакво обновяване и пречистване! Това е Издънката на Мрака, Адът, Злото, Ужасът, Потопът, Вечното Нищо!!! Молете се за милост и помощ от ГОСПОДА!!! Само Той може да върне Злото там, откъдето то излезе – в Ада на Вселената!
Много отдавна никой не вярваше в БОГ, в пророчества и всякакви суеверия. Нали бяхме безсмъртни. Мислехме, че вече сме богове и можем да се справим с всичко. И все пак огромното черно кълбо срещу нас поглъщаше звездите и оставяше след себе си пълен мрак и никакви признаци на живот.
Изведнъж бяхме автоматично отзовани и телепортирани в щаба на всички Вселенски цивилизации. Планетата се казваше Върховенство. Беше най-голямата от всички планети във Вселената. На нея живееха над 10000 извънземни цивилизации. Всички имаха представители в така наречения Звезден съвет.
– Моля за вашето внимание! – чу се гласът на един гунгук.
Гунгуките бяха същества с формата на топка. Придвижваха се, търкаляйки се по земята. Когато спираха, разтваряха твърдата си обвивка, зад която се появяваха четири очи, разположени на кръст и едно отверстие между тях, откъдето говореха. Имаха и нещо като уста, откъдето поемаха храна. Гунгуките имаха една поговорка за себе си. Те казваха: “Там, откъдето влиза храната, не трябва да излизат словата.” Навярно имаше нещо вярно в това. Все пак тяхната цивилизация бе сред десетте най-интелигентни цивилизации в Космоса.
На мен обаче те ми приличаха на големи зелки. Там, където бяха очите им, обвивката бе прозрачна, за да могат да виждат къде се търкалят. Вместо ръце имаха две пипала, скрити пак под обвивката им, с които извършваха някои специфични за тях дейности. Този гунгук, за когото ви говоря в момента, се казваше Яску и бе председател на Звездния съвет. Залата, в която се бяхме събрали над един милион същества, изведнъж утихна и всички насочихме вниманието си към председателя.
– Вселената, нашият дом, днес бе нападната от Антиматерията! – каза с напрегнат глас той. – Всички знаем за Закона на равновесията, създаден от Вселенския разум, но явно и брутално днес той бе нарушен. Моята цивилизация е една от първите в целия Космос. Нашите изследователи откриха данни, че преди около 200 милиарда години е имало подобно нападение. Тогава Вселенският разум е удържал победа, вследствие на която е сключил споразумение за ненамеса в неговите работи с така наречения от нас Мрак. Днес ние черпим знания от този Вселенски разум и сме основна част от него, тъй като самият той ни е позволил да бъдем такива. И все пак, щом антиматерията е проникнала при нас, това значи, че всички ние сме пряко или косвено виновни за това.
– Искам да се произнеса – чу се глас от множеството.
– Велики председателю и вие наоколо – започна да говори едно същество, приличащо на птеродактил. – Искам да отбележа, че това, което чух дотук, е вярно. Ние всички носим вина за това, че се роди това Зло! Искам да ви обърна внимание на следното. Преди 1000 години, когато Звездният съвет разреши на сихануите да местят слънца и звездни системи от едно място на друго, много от нас бяха против това, защото знаехме, че се намесваме в универсалната подредба на нашия дом Вселената. Това е все едно да си монтирате тоалетна чиния върху масата за ядене. Но тогава никой не обърна внимание на този факт. Какво всъщност се случи? Размествайки звездите и системите, сихануите са разхлабили основните силови връзки на Вселената. Вследствие на това се е появило слабо, уязвимо място за проникване на антиматерията в нашия свят. Сега унищожението, или по-точно казано връщането на Злото от там, откъдето е дошло, ще бъде равносилно на второ раждане на Вселената!
Речта на “птеродактила” бе прекъсната от гласа, идващ от информационните говорители:
– Внимание, внимание! “Черната светлина” се е насочила векторно към Върховенство.
Така учените бяха нарекли кълбото от антиматерия.
– Приблизителен сблъсък след 250 посека.
Това се равняваше на 25 земни дни.
Наоколо множеството видимо се разтревожи. Настъпи суматоха. Един по един присъстващите започнаха да се телепортират и за секунди залата почти се изпразни. Останаха около десет хиляди същества, повечето от които бяха от отрядите за изследване на Космоса. Стоях сред тях и гледах към илюминатора. Там в далечината едва забележимо изгасваше звезда след звезда. Изведнъж бях обзет от неописуем страх. После едно след друго ме връхлетяха гняв и ярост, а накрая ме сграбчи и мъката. Усещах, че всички около мен имат подобни чувства. Сами бяхме пуснали злото при нас и сега то идваше да ни унищожи.
– Поздравявам всички, които останахте – се чу гласът на Звездния председател. – Явно вие сте съществата, избрани да защитите Вселената.
– Вечно – извикахме в един глас всички, без да имаме уговорка за това.
– Добре, нека видим с какво разполагаме – каза гунгукът.
– 360 ултра мощни временно-пространствени антиматериални преобразуватели, 5000 преобразуватели на материя, още 10 милиона лъчеви изпарители – докладва един от помощниците му.
Ако използваме всичко това, направо можем да взривим Вселената и да я направим на парчета, помислих си аз. Естествено не бе точно така, но знаейки мощта на тези оръжия, първата мисъл, която ми хрумна, бе точно тази. Истината бе, че не познавахме повече от една четвърт от цялата Вселена и все пак се смятахме за нейни господари. Е, тя щеше да ни покаже, че не сме. Вече ни го загатваше.
“Я да видя сега как ще се справите със Злото”, сякаш проехтя нейният глас в съзнанието ми.
– Ето планът за действие – чух гласа на председателя, който ме изкара от замаяното състояние, в което бях изпаднал. – Ще изпратим отряд да проучи какво става и когато получим достатъчно данни, ще стреляме по “Черната светлина”.
Веднага бе сформиран екип, който след секунди бе изпратен в безопасна близост до Злото.
– То расте – докладва командирът на екипажа. – Расте много бързо и изглежда някак безплътно. Стреляхме с лъчевите изпарители право в него, но лъчите сякаш изчезнаха. Потънаха в него, без никакъв резултат. И това сякаш го увеличи още повече. Да, точно така. В момента сравнявам данните отпреди стрелбата и след нея. Увеличило се е с 0,1 процента. Става нещо. Трябва да се връщаме, защото …
Предаването прекъсна и всички видяхме как разузнавателният кораб бе привлечен към Мрака и миг по-късно бе погълнат от него.
– Изгубихме ги – докладва един от командващите. – Те вече са трансформирани в друг вид енергия.
– Амин – рече някой и всички се умълчахме.
– Пригответе оръжията! Всичките! – нареди яростно гунгукът.
– Това е лудост – противопостави се един друг гунгук. – Не видяхте ли какво стана? То увеличи обема си след като стреляхме по него. Храни се от енергията на нашите оръжия. Ако сега стреляме с цялата си мощ, то ще стане още по-силно! Дори не знаем каква разрушителна сила може да придобие. Може да е пагубно за цялата Вселена!
– Трябва да го спрем като го уловим в мрежа от по-еластична антиматерия и да го върнем към гърлото на “Вулкана”.
– Какво говориш?! – възмути се звездният председател. – Никога не сме имали антиматериална мрежа. Не знаем какво представлява!
– Има една супер древна легенда – каза опонентът му. – Записана е върху най-високата скала на планетата Х-555. Там е казано, че един ден всички звезди изгаснали и спрели да светят, защото Бог се ядосал на съществата и решил да ги накаже, спирайки за миг светлината. Това обаче едва не се оказало краят на цялата Вселена. Настъпил страшен хаос и безпорядък. Планети се блъскали една в друга, материята започнала да се свива и да експлодира. Още миг и цялото Божие творение щяло да загине. Тогава Създателят казал: “Нека да бъде отново Светлина и всичко по старому да се съгради!” Но било късно. Безчет същества загинали. Като по чудо оцелели само съществата от космическите кораби, намиращи се на по-големи разстояния от звездите. Започнал новият цикъл на сътворение на цивилизациите. Тогава станало така, че вследствие на това, така наречено “Звездно затъмнение”, се образувала невидима антиматериална мрежа. Някои от космическите кораби били уловени в нея и останали там, докато не били освободени от тези, които се измъкнали от клопката. Те “разплели” мрежата и освободили заловените, а самата мрежа “сгънали” и отнесли в най-безлюдния край на Вселената.
– Ето, вижте – посочи с пипало опонентът – тук са посочени координатите.
На холографското изображение се появиха цифри, схеми и букви.
– Това са глупости – каза ядосано председателят. – Всички знаем тази легенда. Има още десетки като нея, но едва ли някоя е толкова достоверна, колкото си мислите!? Много изследователи са ходили на това място, но така и никой не е открил тази ваша “мрежа”. В този район има само едно малко слънце и още три необитаеми планети.
– Но как продължава легендата, председателю? – запита го съиндивидът му. – Помните ли?
– Да, помня – гневно отвърна Яску.
– Там пише, че има едно същество – хуманоид, който знаел как да се справи със Злото! Той бил аскет и живеел сам. Винаги бягал от цивилизацията, криейки се на някоя безлюдна планета – изрече на един дъх опонентът.
– Е, и какво от това?! – отвърна Яску. – На нас какво ни помага някаква си непотвърдена легенда? Кажете ми някой виждал ли е някога такъв хуманоид? Не!
– Да, но в легендата пише, че ще дойде време, когато Злото отново ще изпълзи в нашия свят и тогава той ще се появи и ще помогне на цивилизациите да се спасят!
– Това са химери. Брътвежи на незрял индивид – кресна председателят. – Никой не го е виждал, значи не съществува. Не сме го засекли дори като енергийна частица. Заповядвам незабавно да се подготвят всички оръжия и да се стреля по “Черната светлина”!
Множеството бе объркано от този спор. Всички се колебаеха. Вероятността “Черната светлина” да се “храни” с енергия от нашите изстрели бе много голяма. Ако това бе така, всички ние бяхме обречени на гибел! Налагаше се да гласуваме. Оказа се, че въпреки всички опасения, повечето бяха гласували за това да се употреби оръжие срещу Злото. Изпратихме всички налични бойни сфери в сектора около “Черната светлина” и те го заобградиха. По дадена команда стреляха едновремено по него. Резултатът бе катастрофален! Злото се уголеми с още 20 % и погълна повечето от сферите.
– Търсете хуманоида! – с отчаян глас нареди председателят на Звездния съвет. – Това е лудост, но явно само лудост може да ни помогне.
Веднага милиони екипи се пръснаха из цялата Вселена – навсякъде, където имаше планети. Ли и аз се отправихме към един сектор, наречен Виолетовият поток. Казваше се така, защото имаше една мъглявина с виолетови астероидни частици. Имаше няколко звездни системи с прилежащи планети, за които знаехме, че са необитаеми.
Пристигнахме за 2,5 секунди до първата планета. Мълчахме. Апаратурата ни можеше да засича дори и най-малкия признак за наличието на мисловна дейност. Кръжахме около планетата 5 стандартни минути по правилник и после се отправихме към другата.
– Мисля, че е безнадеждно – каза Ли, след като обиколихме шестата планета.
– Все пак остават още пет планети, нали? – опитах се да го окуража аз.
– Така е, но не знам защо ми се струва, че сме обречени – отвърна той.
Отчаянието започна да обхваща и мен, когато изследвахме и последната планета. Тъкмо се канех да се свържа с базата и да докладвам, когато изведнъж всичко около нас изведнъж стана черно. Сякаш звездите изгаснаха. Дори и в нашата сфера настъпи непрогледен мрак. Всичко трая по-малко от секунда. Когато отново видях светлините от звездите, апаратите в сферата започнаха да подават тревожни сигнали.
– Виж – напрегнато рече Ли и ми посочи холографската карта на звездния сектор, в който се намирахме.
Погледнах веднага и видях, че разположението на звездите не е същото, както в момента, в който пристигнахме във “Виолетовия поток”. Поисках сведение от компютъра и той ме информира, че това е разположението на звездите отпреди 111 111 години.
– Ние също сме в това време – доуточни компютърът.
Двамата с Ли се спогледахме изненадани и разтревожени. В този момент апаратурата за засичане на мисловна дейност подаде сигнал. Вперихме погледи в холовизора и видяхме планетата, от която идваше регистрацията за наличие на мисловна дейност. Кацнахме мигновено. Природата бе почти като тази на Земята. Видяхме нещо като постройка от камъни и дървета. Приближихме бавно и влязохме вътре. Там, върху една неестествено голяма койка лежеше човек и спеше. Човекът бе дълъг около 3 метра. Видимо не се виждаше да диша. Спогледахме се. Изведнъж ризата му се разтвори и отвътре се показа една глава на човек с големи уши и святкащи очи.
– А, ето ви и вас! – каза той.
Неговото появяване ни стресна и изненада.
– Какво, изплашихте ли се?! – захили се дългоухият насреща ни.
– Това е макет на дядо ми – посочи той огромната фигура, от която се бе показал. – Използвам го да спя в него.
Слезе на земята. Бе висок около 1,60 метра с малко по-дълги ръце от обичайното и изглеждаше доста жилав и пъргав.
– Щом сте тук, значи Злото ви е нападнало! – каза някак тъжно той.
– Да – отговорихме в един глас ние.
– Ами да се залавяме за работа – каза човечецът и добави – аз се казвам Ъу.
– Моето име е Строн, а това е партньорът ми Ли – казах аз и подадох ръка за здрависване.
Вместо ръка обаче, той ми подаде десния си крак и не ми оставаше нищо друго освен да го хвана и да го поздравя.
– Хе, хе – захили се Ъу, виждайки моето объркване. – Почти нямаме време – каза той. – Мракът скоро ще погълне една четвърт от Вселената, а когато премине една трета, с всички нас ще е свършено. Елате с мен!
Тръгнахме към една висока планина. Ли предложи да се телепортираме и така се озовахме на върха й. Когато погледнахме надолу, видяхме огромна вдлъбнатина, образувана сякаш от сгромолясала се гигантска топка върху планетата. Беше с диаметър 10 километра.
– Виждате ли това? – запита Ъу.
– Да – отвърнахме ние.
– Това е едното място, откъдето ще въздействаме на Злото. Другите четири се намират на други четири планети.
– И какво точно трябва да направим? – запитах аз.
– Просто трябва да съберете толкова същества, че да запълните цялата долина. Има една особеност – всички те трябва да бъдат родени по естествен начин и да нямат никакви пороци! Най-важното обаче е никога да не са извършвали грях, според законите на Вселената и “многокръстието”.
Двамата с Ли мълчахме. След минута партньорът ми запита:
– Искате да кажете, че според закона на “многокръстието”, нито едно от съществата не трябва да е извършвало нещо, с което да е навредило на друго същество или на нещо, създадено от Вселената?
– Да, точно така – потвърди Ъу.
– Но такива същества няма! – възкликнах аз.
– Има, но ги третирате по особен начин – рече Ъу и допълни – Всички вие, разумните индивиди викате на тези същества луди. Нали така?
Двамата с Ли отново се спогледахме с недоумение.
– Злото е абсолютната лудост във Вселената – започна Ъу. – Частици от него проникват в нашия свят, вселяват се в някои същества и те полудяват, според вашите норми и критерии. Истината обаче е, че те се борят със Злото и затова не живеят в реалния свят. Намерете всички такива и ги доведете тук! Останалите ще заведем на други четири планети, които ви посоча.
Докато говорехме с Ъу, при нас се материализираха Звездният председател и още стотина същества от изследователските отряди. Бяха прихванали сигнала, че сме открили хуманоида и дори бяха чули неговото обяснение.
– Първо искам да знам кои са другите четири планети и какво точно възнамерявате да правим? – запита Яску. – Вторият ми въпрос е към вас – обърна се той към нас. – Как разбрахте, че хуманоидът се е скрил 111 111 години назад във времето?
– И ние не разбрахме как стана – заобяснява Ли.
– Аз ги прехвърлих през времето – прекъсна го Ъу. – Получих сигнала за опасност от вашето време и затова ги прехвърлих тук при мен.
– Добре. И какво точно смятате да правим? – отново запита Звездният председател.
– Както вече казах, има още четири планети, на които трябва да заведем лудите. Тези планети са в различни времена и пространства. Това ще бъде най-сложното, което трябва да направим, защото нямаме много време.
– Кажете точно какво трябва да се направи? – настоя Яску.
– Трябва да съберем и прехвърлим, така наречените от Вас луди в други времена и пространства. А именно: на първата планета от сътворението в първата минута от живота й. Това е първото място. Второто е по времето на първия сблъсък между Мрака и Светлината. Третото е тук. Четвъртото е 10 000 години преди вашето време и последното е с още един милион години напред във времето.
– И какво ще правят лудите, когато ги съберем и отведем в тези времена и пространства? – запита председателят.
– Ще издават един звук – отвърна Ъу.
– Какъв звук? – запитахме удивени в един глас всички.
– Звукът на сътворението! – мъдро съобщи дребният човек.
– И кой е той? – нетърпеливо “ревнахме” всички.
– Иу-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у – заука Ъу. – Този звук ще бъде насочен срещу Злото от всички пространства и времена, където вече е било и където е изчислено, че ще се появи и естествено във вашето време. Това е. Не е толкова сложно, нали?! – захили се Ъу.
Тъкмо бе приключил с обясненията си, когато усетих приятен допир по ръката си. Обърнах се и видях моята любима Саси. Гледаше ме тревожно, така сякаш е дошъл краят на света. Какви ги говоря? Та това си беше самата истина. Стояхме на прага на унищожението на Вселената.
– Ще успеем! – казах й уверено и нежно я целунах.
Всичко беше ясно. В следващите минути съветът разпредели работата за всички и даде пет посека време до следващата среща. Преди да тръгнем Ъу каза:
– Има още нещо.
Всички отново се вторачихме в него.
– Трябва да изпратим един от вас – този, който е с най-голям интелектуален потенциал, и един от лудите, най-лудия, точно в центъра на Злото, в самото му “сърце”. Това е жертвата, която ще заплатите за вашата безотговорност и намеса във Вселенската подредба, в Божия промисъл!
– За какви жертви говориш? Необходимо ли е наистина да изпращаме някого там? Та това е безсмислено! – каза бързо едно след друго Яску.
– Те ще бъдат нещо като “мишена” и същевременно ще изиграят ролята на “усилвател”, към който ще насочим звука на сътворението – поясни Ъу.
Всички мълчахме угрижени.
– Добре – рече гунгукът – но защо трябва да са двама и то точно тези, които посочи?
– Защото само така можем да насочим звука на сътворението в центъра на Злото, нали това ви обяснявам. А и все пак имат някакъв шанс да оцелеят.
– Едва ли! – възрази председателят. – Още щом се приближат, ще бъдат изпарени.
– Не, няма! Аз ще ги обградя с МИЛ! – каза уверено Ъу.
– Какво е това?
– Как да ви кажа, и аз не знам точно, но е нещо като симбиоза между мъдрост, истина и любов в абсолютно чистата им и пълна форма.
– Е, това и ние го знаем, но досега никой не е успял да го синтезира – констатира гунгукът.
– Ами така е, защото това се получава само от Създателя – рече гордо Ъу. – А той дарява с МИЛ само Абсолютните! Аз съм последният от тях! Сега ще разберете кой пали и гаси звездите!
– По задачите! – изкомандва председателят и всички в миг се разпръснахме.
Но мен ме измъчваше въпросът: “Защо трябва да изпратим един супер луд и един супер интелигентен индивид?” Някак си смятах, че между такива същества няма разлика. Върнах се при Ъу и го запитах.
– Така трябва да бъде, защото две пълни противоположности образуват енергии, които се сливат, допълват, унищожават, но и градят! Злото се храни с добро и със зло и въобще с всичко, което срещне по пътя си, но когато има насреща си нещо неутрално, то е безсилно. Именно заради това трябва да бъдат двама от вас с различни потенциали, и то най-мощните!
– Разбрах – казах аз и се върнах при Ли.
Нашата задача бе да съберем данни за “лудите”, да ги намерим и да ги телепортираме на планетата на Ъу. Въпреки че бе много сложно, ние успяхме да набавим необходимото количество луди и ги прехвърлихме във “вдлъбнатото огледало”.
Измина уговореният срок и всички се събрахме.
– Готови сме! – обяви звездният председател.
– А къде са двамата за мишена? – попита Ъу.
– Ето ги – каза гунгукът и посочи за мой ужас към моята хабораска Саси и едно същество, наподобяващо октопод.
Оказа се, че Саси бе с най-голям интелектуален потенциал в момента. По-късно разбрах защо е така. По принцип всички или поне 99 % от цивилизациите имахме почти еднакви интелектуални възможности, но в състояние на силна емоционална възбуда се вдигаше и интелектуалният статус. Това означаваше само едно – Саси бе влюбена в мен и ме обичаше с цялото си съзнание и същество. Бях поласкан, развълнуван и много изплашен. Тя бе като обречено жертвено агне. Шансът да оцелее и отново да бъдем заедно бе ужасяващо малък, да не кажа никакъв! Спуснах се към нея и я прегърнах така, сякаш да я предпазя и да не я пусна да отиде в “устата” на Злото. В същото време осъзнах, че това е неизбежно. Тя ме прегърна силно и тихичко каза:
– Ще се върна! Моята любов ще ме върне при теб! Обещавам ти!
– Време е! – чухме гласа на Звездния председател.
Ъу поведе Саси и октоподобното “лудо” същество към някакво специално място, където щеше да ги обгражда с МИЛ. Без да искам сълзите ми потекоха и душата ми се сви от мъка и болка.
– Ела с мен – каза ми тихичко Ли на ухото и ме дръпна настрани. Въведе някакви данни в телепорта ми и след миг бяхме на едно място, което никога не бях посещавал. Огледах се. Намирахме се между руините на една голяма каменна сграда, която много ми приличаше на древен окултен храм. Ясно си личеше, че планетата е била изоставена. Въпреки всичко развалините изглеждаха внушително. Наоколо бе тихо и имаше много зеленина, а въздухът бе пропит от тайнственост и величие.
– Къде ме доведе? – запитах със съкрушен глас.
– Това е първият, а в същото време и последният извънземен храм, построен от Земни монаси – отвърна Ли. – Тук е била разработена система за “космическа медитация”, чрез която някои твърдят, че можело да се говори дори с Бог!
Изгледах Ли със смесени чувства на съжаление, отчаяние и недоверие.
– Знам какво си мислиш – рече партньорът ми. – Не вярваш, нали? Не вярваш, че има Бог? И все пак Той съществува, както и да са го наричали нашите предци преди милиони години. А появата на Богочовека Христос в древността не е някаква легенда и илюзия, а самата истина! Сега ти, Строн трябва да повярваш с цялата си същност в това! Така ще спасиш любимата си!
– Но аз вярвам – казах аз, но не звучах убедително.
– Вярваш, но не си много уверен! Трябва да отвориш напълно вратата на съзнанието и сърцето си за Господ, да го пуснеш вътре в себе си и да го помолиш за помощ!
– Искам още да ти кажа, че колкото и да се мислим за велики и безсмъртни, всичко, което сме постигнали, дължим на това, че Той ни го е позволил. Всички ние, съществата от Вселената и цялата Вселена въобще, сме част от Неговия План! И само дълбока, искрена и идваща от чистата душа на съществото молитва може и ще бъде чута и изпълнена от Него! Сега трябва да изпаднеш в молитвена медитация към Бога и да отправиш цялата си любов към Него. Чрез тази любов Той ще разбере и за любовта ти към Саси и ще я спаси.
По указание на Ли се изкъпах във водата на един извор, който той наричаше “изворът на пречистването”. Съблякох се гол и легнах по гръб с лице към небето. Трябваше да се отпусна и да мисля само за любовта си към Създателя.
Тогава, след повече от двадесет часа медитация, изведнъж Чудото се случи! Вече не бях Аз! “Аз” – това бе несъществуващо понятие. Всяка една частица от мен се бе сляла с цялото, с целия Космос. Бях всичко и нищо. Бях навсякъде и никъде. Усетих, че имам сили да свия Вселената до размерите на атом или да я разширя до безграничност. Тогава видях как моята любима Саси и октоподоподобното същество се гърчат, затворени в едно ужасяващо енергийно поле, а около тях Злото ги притискаше, мъчейки се да ги достигне и унищожи. Видях енергийната структура на силовото поле МИЛ, с което ги бе обградил Ъу. Тя едвам издържаше и все повече и повече се свиваше. Битката бе жестока. Едва ли щяха да издържат още дълго!
“АЗ видях твоята любов към Мен”, чух изведнъж и всичко в този момент засия. Като че цялата Вселена засветна. Чу се зловещ рев и от центъра на Злото бяха изхвърлени Саси и лудото същество. Миг по-късно “Черната светлина” бе вкарана в “гърлото на космическия вулкан” и на негово място се появиха звезди и галактики.
Когато няколко минути по-късно се срещнахме със Саси на Върховенство, всичко това ми се стори като сън. Разглеждайки звездните карти установихме, че звездите, появили се на мястото на “вулкана” са подредени така, както ги бе създал Творецът, преди да бъдат преместени от сихануите.
– Моля за вашето внимание! – чу се гласът на Звездния председател по високоговорителите.
Множеството утихна и тогава той каза:
– Днес ние бяхме спасени от Злото! Мога да твърдя, че това се случи с помощта на едно чудо – чудото, в което почти никой не вярва. Това чудо се нарича БОГ! Време е съществата да разберат и се примирят, че не могат да бъдат по-велики от този, който ги е създал. Време е да разберат, че не трябва да нарушават неговите подредби и устройства във Вселената. Обявявам този ден за Втория ден на Вселената!
В цялата зала гръмнаха викове и крясъци на възторг и въодушевление. Срещнахме се с Ъу. Той каза:
– Насочихме всички временно-пространствени лъчи, създадени от укането на лудите от петте планети, към центъра на Злото, там където бяха Саси и лудото същество. Тогава Черната светлина започна да се свива и пулсира. Гърчеше се и изпускаше всевъзможни отломки, огън и протоплазма. Започнахме да връщаме Злото назад към гърлото на “вулкана”, но то се съпротивяваше неистово. Още малко и щеше да пробие обвивката от МИЛ, с която оградих съществата. Тогава усетих как Създателят се намеси! Усетих и теб, и твоята силна обич към Него! Сега вече сме двама! Ти си другият Абсолютен!
30.08.2006 г.