Изсипа се в очите й дъждa.
Побра се в ъгъла и там замръкна.
В постелята на пъклено гнездо
на райски спомени вратата тръшна.
И лятото й в залеза се скри.
Птиците целуваха небето-люлка.
Гласът, пустинно тихо се стопи
в опънатите струни на цигулка.
Подаваше с доверие ръка.
Намери вяра в надписи надгробни.
Душата й претърсваше нощта,
опитвайки се нещо да си спомни.
А после някак си разбра -
дъждът в река по тялото течеше...
Пристигне ли в зората любовта,
тя нямаше с какво да я посрещне...