автор: blagova

„ ... тези, които смятат поезията за привилегия
изключително на литературата, грешат...”
муз.кр. А.Арсов

Простенват белите клавиши – „ Ноктюрно в До Диез Минор”.
Незримо флейтите въздишат... Немее звездният простор.

Прекрасни мелодични багри... Хармония. Брилянтен звук.
Клавирна радост от живота. В сърцата ни – сега и тук.

Поезия – най-чиста проба. Апотеоз на мисълта.
Вулкан от баладични чувства. Фантазии на любовта.

Чаровна нежност!... Не от този – от онзи, по-добрия свят.
В чудовищно-изящно рондо кристално нотите звънят.

Изгнаник с безутешна болка. Поет с оръжие – роял.
Безсилен с щик да се сражава, в мазурка родното възпял.

Безумно-страстно-романтична – тя тържествува над света.
Безсмъртен геният остава. Чрез музиката. И в смъртта.