автор: sradev

Велик(а/и/о) Читател(ко/ю/че),
Книгата е написана за Теб и бих искал да Ти кажа как(ва/ъв/во) Те виждам.

Ти си прочел(а/ /о) поне една мистична, една песимистична, една оптимистична, една детска, една научна и около 1001 различни книги.
Ти различаваш значенията на 100 000 думи, от които поне 1000 са от поне 5 европейски езика.
Ти познаваш граматиката на поне два естествени езика и отчасти граматиката на поне един изкуствен език.
Ти проверяваш внимателно чуждиците, знаците, паузите, предиханията, тоналността и ударенията.
Ти можеш да разсъждаваш логично, алогично, симпатично и асоциативно.
Ти можеш да различаваш хумора, шегата, иронията, сарказъма, подигравката, пародията, майтапа, закачката, уловката, подмятането, подхлъзването, простащината, снобизма и кретенизма.
Ти умееш да броиш, събираш, изваждаш, умножаваш, делиш, степенуваш и логаритмуваш.
Ти различаваш закръглянията нагоре, надолу, напред и назад.
Твоето великодушие граничи с подозрението, съмнението, отрицанието и отврата.
Твоята доброта граничи с правото, етиката, традицията и политиката.
Твоята благосклонност граничи с тъпотата, злобата, упоритостта, съвестта и надеждата.

ПП. Преди няколко години моите изисквания се свеждаха до взета матура, но видях задачите и темите на матурата и се убедих, че изискваното знание и умение не е достатъчно за отваряне на бутилчица. За съжаление книгата беше вече издадена. От тогава много вода изтече от писалките и днешните учители по езика са неграмотни, по математика не умеят да делят, а учениците не разбират изречения по-дълги от 5 думи.

ППП Книгата СПД завърших с въпроса „Аз прочел ли съм тази книга?” Отговора е лесен: горепосочените изисквания не ги изпълнявам в нито една точка, следователно не бих могъл да бъда свой читател.

От другите искаме да махат с крила и да снасят мед, а от себе си – да има кой да ни слага меда в устата.