автор: apostola

Прегръщам с ръцете си топли
трепереща в страсти снага.
От твойте нестихващи вопли
се пълня със страст и мъзга.

И тръгвам по тебе нодолу
да търся оазиса тук.
И влизам във тебе на голо...
Душата ти вадя с памук.

Не спирай да охкаш и викаш.
Наливай във огъня страст.
На помощ и Господ да викаш,
оставаме скрити зад храст.

И нека звездите немеят,
и нека луната шепти.
И може щурците да пеят...
На седмо небе ще си ти!