автор: kasiana

(фентъзи)

          - Кой е Птолемей Втори? – попита озадачен Александър. – Има ли той нещо общо с един от моите диадохи?
          - Да. Той е бъдещ син на твоя генерал Птолемей от втората му съпруга Береника – отговори Повелителката на небесните коне.
          - И ще владеят Египет? – изрече полу-учуден, полу през смях Великият македонец.

          - Ще бъдат фараони на Египет. – каза твърдо Еспора.
          - Това няма никога да стане! – стрелна я с яд Александър.
          - Да, има начин да се предотврати. – отвърна жрицата.
          - И какъв е той?
          - Аз ли ум да ти давам? На теб – мъдрия, смелия и хитър пълководец? Бъди такъв не само в битките... Пази верните си приятели и хората, воювали рамо до рамо с баща ти Филип…Винаги брой поне до три, преди да изречеш дума или да насочиш оръжие срещу някой от тях, дръзнал за твое добро да каже истини, които биха подразнили слуха и гордостта ти. Не те, а онези, които крият под маската на ласкателството непомерната си завист и неприязън към теб, са твои врагове.
          Великият мъж се усмихна снизходително на последните думи на жрицата и отиде при конете.
          Еспора знаеше, че Александър няма да обърне сериозно внимание на думите ù, защото веднъж повярвал, че е син на бог Амон Ра, той се наслаждаваше нескрито на огромното си его, мислейки се за безсмъртен. Бе забравил, че и любимият му герой Ахил от Омировата „Илиада”, син на богинята Тетида, си имаше слабо място…
          Затова жрицата направи знак на Хефестеон да се приближи до нея и тихо му прошепна:
          - Пази Александър от двойници и отровители!
          Сложи в ръката му късче кристал и му обясни как да проверява с него своите и на Александър напитки и храни за наличие на отрова в тях. След това се обърна към двамата:

          - А сега вървете! Скоро ще съмне…Пред теб, Владетелю на половината свят, е битката за Согдианската скала. Ще я спечелиш с хитрата изненада, която си подготвил на Оксиарт…Но се пази от изненадата, която той ти крои с упоритостта на персиец и подлостта на грък. Не всяка война се печели на бойното поле…

ИЛЮСТРАЦИЯ:

Согдианската скала

          Александър прекъсна думите ù:

          - Защо си толкова загрижена за мен, жрице? Не се ли гневиш, че воювам с твоя народ?
          - Загрижена съм за теб, защото си достоен владетел, мъж и човек. Освен това не забравяй, че аз и ти сме млечни братовчеди, щом леля ми Оксана е била твоя дойка… А не ти се гневя, защото днешните бактрийци не са мой народ. Те са гръко-персийци. Пази се от тях. Веднъж предали гърците в угода на персите и за собствена угода, те ще предадат и теб, ако не си бдителен.
          Жрицата погледна за миг многозначително Александър и продължи:

          - В Бактрия и най-вече в планинските скитове сме останали все още немалко духовни люде от моя род. Но скоро и ние ще поведем хората си в дългия ни път на запад. Ще се върнем пак в земите около Аркаим, ще продължим и към Истъра, от който любимият ти кон Буцефал е пил вода…Там една част от рода ми ще открие следа, оставена му от нашите звездни спасители. Защото преди да отлетят към своята планета, Танг-Ра и Мада-Ра казали на Арсахуб, който наследил след смъртта на брат си Имеон първенството в управлението на държавата, че ще минат векове и ще дойде време, когато негови наследници ще търсят на запад земя за нова родина.
          Младият кан, който ще поведе една пета от народа на баща си към тракийските земи, трябва да я открие по конника, който звездното семейство е изсякло с кристалните си жезли върху високи скали в подножието на красиво плато. Сега по тези места живеят гетите, за които историкът Херодот, век преди да се родиш ти, Александре, е написал, че са „най-мъжествени и най-справедливи сред траките”. Но никой, преди този млад български кан да стъпи с воините си в плодородното поле южно от Истъра, няма да открие скалния барелеф, защото той е дар от звездното семейство за нас и ще се прояви само пред тези от рода ми, които ще пазят орендата в душите и сърцата си…
          Там те ще стигнат след векове. Ще основат държавата България, скалния масив ще нарекат Мадара по името на звездната жена, а нейния съпруг, Танг-Ра, ще почитат като свой духовен баща.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

мадарски конник

          Повелителката на небесните коне пое дълбоко дъх, замълча за миг, след което се обърна към царствения си гост:

          - А сега, Александре, вземи моя кон Аспар, нека Хефестион да си избере друг от стадото…

          Преди да яхнат красивите вихрогони, Еспора сне от себе си два наниза с ахат. Тя знаеше, че на Александър и Хефестион им предстоят трудни преходи в безводни местности, а в такива случаи ахатът е незаменим, защото ако сложат късче от него в устата си - ще облекчават жаждата, а носен като амулет, ще ги пази от отровни паяци и мълнии. Жрицата даде знак на двамата си гости да се приближат и преметна нанизите през главите им. После бръкна в кожена кесия, висяща на колана ù, от която извади две по-малки кожени кесии, във всяка от които имаше аметистова чаша и сребърен пръстен с вграден в него шлифован къс от същия кристал – камъкът на третото око, универсален лечител, предпазнащ от магии и алкохолизъм…
          Александър прие даровете от Еспора, като докосна с устни върха на нежните ù пръсти, а Хефестион – с лек поклон и десница върху лявата си гръд.
          Жрицата плесна с ръце и от скита долетя соколът скитник. Девойката посочи Александър и птицата кацна върху рамото му.
          - Соколът е пазител на душата ти, Александре. Освен това е добър ловец и бърз вестоносец. Нека бъде винаги с теб. Аз имам друг, който чакам всеки миг да се върне от владенията на баща ми, кан Дулорих…
          При последните ù думи Александър трепна, искаше да каже нещо, но красавецът Аспар пристъпи напред и двамата с Хефестеон, яхнали конете на жрицата, препуснаха по таен път, който Еспора им посочи, към лагера на македонската войска.

          Зазоряваше…Бяха изминали не повече от два часа от момента, в който Александър бе стъпил в скита на Повелителката на небесните коне, а му се струваше, че са отлетели векове…Бе дошъл при Еспора с намерението да открие тайнствените вимани, за които бе чел в древни папируси. Търси ги в Египет, но както и тук, видя само техни изображения…

          В планинските усои отекнаха звуци на флейта, след това се понесе нежният глас на жрицата, славещ орендата на българския род…В душата на Александър отново се завихриха трепетни чувства…”Ето жена, достойна да ми бъде съпруга – си помисли той, - дъщеря на кан – красива, умна и воин като мен…Но, за съжаление, е жрица и навярно е дала обет за непорочност, който ще спазва до края на живота си…”

          Така мислеше Великият пълководец. Той не знаеше, че след гибелта на братята ù в битки с персите преди години, Еспора бе останала единствен пряк наследник на баща си, кан Дулорих, и според законите на рода, за да се запази орендата в него, бе освободена от обета за девство…И сега я подготвяха да за достойна владетелка на дулорихите, здраво държаща в ръцете си трите власти – светска, военна и духовна…
          Но Александър не знаеше това…

ИЛЮСТРАЦИЯ

българка воин


Следва