автор: marsi

Разсипва жълтооки пълнолуния
по миглите на фара
раковина.
Недоизплетена
тъга от водорасли
в изгубени следи от гларус
примижава.
Солени многонотия звездите,
симфонии в мехурчето на пяна са.
Оттатък хоризонта
намастилен,
морето сплита сирмени пътеки
и шие самодивска риза
за изгрева.