автор: bolero

Още в девет часа беше непоносимо горещо,
обаче сега, в дванайсет и половина, жегата се беше спекла в своята ожесточеност и гореше всичко, до което се докопаше. Камъните толкова се бяха нагрели, че ако нещо ги докоснеше сигурно щяха да се разпаднат на хиляди малки каменни трохици. Цялата атмосфера заплашваше да се срути в нажежена купчина прах. Толкова мъртъв, че дори фениксова сила не би го превъплатила в нещо ново.А пък и извън жегата вече разтопените мозъци не се сещаха какво би могло да е. Всъщност те не бяха дори разтопени, бяха изпарили се вече малки мозъчни атомчета, които безпризорно се блъскаха във вълните на жегата и помежду си, без да са понесли в нищожните си електронно-протонни структури и частица мисъл. Дори мисли нямаше извън жегата. Ако беше останала частица живот, която да осмисли и практикува процеса на мисленето, то щеше да кънти във вибрациите на само една думичка - жега, жега, жега, жееега, жжжега, жегааа...