Отдавна исках тук да се завърна.
Да доведа сина да види своя корен.
Пребродих много дни и доста нощи,
но все насам ме тегли моят спомен.
На входа съм и взирам поглед.
В очакване да ме посрещне дядо.
С песен.
А след това баща ми задимил цигара...
Но бурени насреща. Само плесен.
Стените сивокаменни са онемели.
Бръшлянът впил е нокти в тях... и времето.
А старата лоза отпред на двора,
прегърбена стои от свойто бреме.
Сега сме тук. Прекрачили сме прага,
След малко всеки ще поеме своя път.
Ще извървят години,
ще се раждат нови хора.
Единствен ще ни чака тук домът.