автор: ellyst

По извивката смугла на тънката шия
слънчев лъч се поспря и отмина,
тъй засрамен от плътния чар и от тия
две очи като жар. Катерина.
Вятър тихо в косата-потекла смола-
се промуши, поспря и замина.
И отнесе със себе си снопче тъга
по дъха й. По теб, Катерино.
Като лунен светлик в непрогледна тъма
е лицето й. Устните-вино.
И щастливец е този, на когото жена
е избрала да е Катерина.