Щастлива ли съм-не понасям да вали
ще си остана влюбена във зноя
не натоварвай мислите ми със сълзи
не ще ме мъката направи твоя
Обичам да лежа сред тихите вълни
полюшвани със нежност от прибоя
над мен небе да сипва палещи лъчи
солени капчици от тялото ми пиещи
Да съм окъпана от светлина
на дрейф по време на безветрие
и жмичка да играе слънцето почти
сред клоните на жадните хибискуси
И да не сепвам се от крясък див
прелитащ със криле на буревестник
прикрита зад спокойствие - за миг
свободна от човешките претенции
Тогава кораба си разрушила бих
до бряг притихнал и подветрен
да любиш и да бъдеш някому любим
копнеж не е, а осезаемо съответствие