Сърцето ти дава „заето”.
В душата ми смут. И тъга.
Къде ли изпадна ключето.
И как ли ще вляза сега.
Табу е резервният изход.
Не зная, но искам да знам,
цената безумна на риска
да стигна до тебе оттам.
Макар и решена да мина
през девет презрени гори,
през девет реки от лавина,
море да преплувам дори –
в сърцето ти крепост и с ода
дали ще проникна, не знам.
Затрупал си с бурени входа.
Вини се за грешката сам.