автор: osi4kata

Здравей, Дневниче!

Цяла нощ не съм мигнала, разхождам се из къщата като призрака на комунизма и се чудя кога точно животът ми се превърна в психо-трилър. Вчера, когато излязох за към банката, още преди да вляза в колата, пред мен изскокна капитанът от полицията. Този път беше цивилен, та ми отне минута-две да го разпозная. Госпожо Арабаджиева – каза ми той.. Ще се наложи да направим оглед в дома ви... Кога? – попитах аз заядливо – Сега ли? Имате ли прокурорско решение или е художествена самодейност?.. Не, още нямаме – призна той. Но се надяваме вие да ни съдействате. Все пак, във ваш интерес е... Слушайте ме сега, капитане! Не си губете времето във фалшиви подозрения, а търсете детето ми! – отрязах го нервно. . Подозрения? – повдигна вежди капитанът. Откъде-накъде пък подозрения? Просто искаме да разгледаме стаята му, компютъра му, телефон – ако има.. Да видим дали няма нещо свързано с изчезването му. – отвръща кап. Митев най-спокойно. Господине! Не разбрахте ли, че това е отвличане, не изчезване? Синът ми е на пет години, днес навършва пет години.. Нали не мислите, че е избягал някъде с жена? – полудяла от спокойствието му се разпених аз, влизайки в колата си... Капитанът отвори пасажерската врата и без покана се настани на предната седалка. Запалих двигателя и подкарах към банката. Неканеният ми спътник помълча малко, анализира думите ми и после с чисто професионално любопитство попита – Обадиха ли се за откуп?. Отбих колата встрани , спрях до мантинелата, прегърнах волана с две ръце, отпуснах се върху него и заридах отчаяно. Капитанът сложи ръка на раменете ми, потупа ме няколко пъти непохватно и каза – Госпожо, сълзите не помагат в такива случаи. Трябва да се реагира бързо и с хладен ум. По всяка вероятност синът ви е отвлечен от човек, когото познава. Семеен приятел, да речем.. Прегледахме видео-записите от камерата, монтирана на кръстовището до детската градина. Едно дете, маскирано като супермен се е качило в стара червена Тойота Корола, без регистрация , към 10:30 сутринта. По всяка вероятност, това е синът ви – Алеко. Интересното е, че детето влезе в колата само, подтичваше даже.. Каква цифра ви обявиха за откупа? Надигнах глава от волана и промълвих – Десет милиона. После изведнъж една червена лампичка светна в ума ми – ама, Алек имаше телефон със себе си! Подарък му е от мен и съпруга ми, за рождения ден. Номера, знаете ли номера на телефона?! – разшава се въодушевено капитанът. Не го знам наизуст, но в гаранционната му карта би трябвало да има и номер. Между другото , Алек се обажда на баща си сутринта. Капитан Митев ме изгледа продължително и после сподели – Госпожо, знаете ли къде е вашия съпруг? Да, отвърнах аз – В Хонг Конг, замина вчера сутринта. Капитанът се изсмя сухо и рече – Г-н Арабаджиев не е напускал страната. Според последния му засечен разговор, госпожо, съпругът ви се намира в квартал Щастлива Долина, улица Кашмир, номер 42. Имотът е притежание на вашия семеен тръст. Последният му разговор е с финансовия ви съветник – информира ме мъжът, бръкна в джоба си и извади малка джаджа, натисна едно бутонче и равният глас на Григор се разнесе из колата – Прави всичко възможно да забавиш онази кучка с парите. Трябват ми още два дни за да си получа новите документи – моите и на детето. Двадесет и пет процента от сумата е твоя.

Скъпи Гарончо! Косата ми се изправи! Буквално! Но и усетих огромно облекчение... Значи, детето ми не е в лапите на алчни, безмилостни похитители. Григор никога няма да нарани Алек, в това поне съм сигурна.
Аз трябва все пак да ида до банката – казах на капитана. Понеже точно това се очаква да сторя. Мисля, че финансовият съветник на фемилито ми няма търпение да ме види. Капитанът ми подаде ръка, аз я стиснах дружески и рекох – Приятно ми е. Рени. Той се назъби доволно и отвърна – И на мен ми е драго – Виктор. После бръкна пак в джоба си, изкара една кутийка, отвори я и с дългите си пръсти измъкна от нея един „бръмбар“ във форма на женска обеца. Ето, Рени, слагаш си тази обичка и сме в постоянна видео връзка! Не бой се, няма опасност от алергии – златна е! – моят нов познайник се засмя широко и напусна колата ми.
Аз завъртях огледалото към лицето си, пооправих си физиономията и си закачих обецата на ухото.

Пристигнах в банката, малко преди да я затворят. Изобщо не се изненадах, че Рей, нашият финансист, не беше си дигнал чуковете още в ранния следобяд. За два милиона и половина от раз и аз ще вися като Гюро Михайлов на поста си до последно. Добър ден, Рей – подхванах аз. Искам да знам дали разполагаме с 10 милиона. Трябват ми спешно, за една инвестиция. Рей ме погледна със съчувствие (лицемерен изрод!) и рече – Рени, мила, толкова много съжалявам.. Разбрах за детето! Ми, сигурно ще се съберат толкова. Дай ми два дни и всичко ще е ажур-конте. Бе, какви два дни, бе Рей! Парите ми трябват на момента! Толкова ли не си наясно с какво разполагаме.. Григор се кълне в теб, а ти ...Нали уж програмата ти е перфектна? – награбих го аз. Да, Рени! Перфектна е, но знаеш.. Чувала си за кеш-флоу, нали.. Парите се въртят непрекъснато. Очакваме доста големи постъпления тия дни. Знаеш – повечето плащания са на двайсто число – измъкна се ловко старата лисица и ми се прииска да го центрирам в муцуната, но се въздържах. За каква инвестиция иде реч? – сети се той да се заинтересува, но аз го отрязах – Ще разбереш като осигуриш парите. Аре, тръгвам, че ме чакат у дома. Между другото, само да те успокоя.. Алек.. в ухото ми се вдигна страшна патардия, направо ми проби мозъка. Капитанът крещеше като обезумял – Спри! Не казвай нищо! Ще издъниш плана!.. Оки-доки.. Да ти кажа, де. Алекс ще се върне. Сигурна съм. Не си ли чувал, че разговарям с призраци?! Те ми казаха.. Рей ме изгледа с нещо като съжаление, усмихна се стеснително (като лихварин) и рече – Много се радвам, че намираш утеха...

Мили ми Гарончо, баща ми и Мила останаха у дома снощи. Баба Евелин си отложи полета за след месец и всички сме се наредили в хола да чакаме вести от похитителя. Никой друг освен мен не знае кой е той, обещах на капитана, че няма да споделям информацията с никого. Татко ми съобщава, че вчера (докато съм била в банката) Григор се обадил от някакво летище и казал, че днес към обяд ще се прибере. Благодаря му и потъвам в размисъл на тема – Как най-добрият ми приятел се превърна в най-върлия ми враг. И колкото повече мисля, толкова по-бързо осъзнавам, че Григор винаги е целял само едно – да притежава сина на брат си, жена му и всичко, което се полагаше на Пильо по право - имоти, наследства, пари... Сещам се как всеки месец в разпечатката от банковите преводи фигурира името на Едуард Хлябов, по прякор Еди-Чекията, сещам се как призракът на Пильо е изпълнен с неприязън към брат си, сещам се и за онзи сън, отпреди четири години – аз, завързана за болнично легло във Веселата Болница, а Григор и Маги – родители на детето ми. Спомням си и за жалките му опити да се възпроизведе, макар да знае, че не може да има деца. Намерих му файла с изследванията още през първата година в болницата. И после си спомням за галантния джентълмен, с когото пих порто и пуших пуретка на 28-мия си рожден ден, за красивия букет от 28 чаени и една червена роза.... И разбирам напълно, че не всичко, което хвърчи се яде, че съм доверчива, тъпа самотница, обречена да живее в безлюбовие, измами и самозаблуди докрая на живота си с една-единствена светлинка, компенсираща болката – Алеко. Синът ми, заради когото бих се изправила и срещу себе си.

Телефонът! Грабвам го и отговарям – Да, Рени Арабаджиева слуша! Отсреща Григор казва уморено – Рени, аз съм. Ела да ме вземеш от летището. Ела сама, имам много багаж! – и затваря.