"За тази съвест исках да ви питам,
но виждам, закърняла е навреме."
Пламен Бочев
Комшийското момче замина.
И размени любимата жена
с афганската забулена пустиня...
Но не това е думата сега...
Отиде там. И нещичко научи -
смъртта си има хубава страна -
във тото-шанса - теб да не улучи...
Но не това е думата сега...
Комшийското момче се върна
с победи, загорели от тъга...
Смехът му леко бе посърнал.
Но не това е думата сега...
И то потърси своята любов.
Отново литна старият сигнал
(от песента на Емо Димитров)
над двора и прозореца заспал...
Но любовта бе вече подредена
в света, наникъде не тръгнал...
А съвестта на цялата вселена
изкука. И зад клоните потъна...